Звездните фонд мениджъри предлагат завладяващи, но опасни истории

Досега се справям добре, пише Кокс – индексът нарасна с около 120 процента от началото на 2016 г., когато направих първата си пенсионна вноска. Въпреки икономическите щети, причинени от пандемията и войната в Украйна, индексът е нараснал с 85 процента от най-ниското си ниво през март 2020 г. Съмнявам се, че следващите шест години ще бъдат толкова розови. С перспективата за нарастване на лихвените проценти и със зачестяването на разговорите за рецесия в САЩ, аз съм готов и за някои загуби, допълва авторът.

Много хора ще клатят глава в този момент, мислейки, че макар пасивните фондове да се справят добре при растящи пазари, сега нещата ще бъдат различни. Но не вярвам на това - и нямам намерение да напускам кораба заради звезден активен мениджър.

Трудно е да се спори, че имена като Джеймс Андерсън, Ник Трейн или Тери Смит - прославени мениджъри, които се представят по-добре от своите бенчмаркове в продължение на десетилетия - не са усетили някакъв сигнал. Но тъй като нямам представа какъв е той, кой може да каже, че няма да спре да работи утре?

Днес, сред базираните в Обединеното кралство фондове, проследявани от Morningstar, 25 от тези, които инвестират в американски акции с голяма капитализация, са на поне 15 години. Да приемем, че сте започнали да ги следвате преди 15 години. После, след пет години, купувате петте фонда, които са се представили най-добре през този период. Класирани според представянето си през последното десетилетие, три от тези фонда сега са сред последните пет; един запазва мястото си в петицата (под номер пет), а другите два са в средата на класацията.

Звездните мениджъри предлагат завладяващ, но опасен разказ: техните блестящи истории маскират ниските статистически шансове да изберете успешните фондове. Съществуването на индустрията за управление на фондове зависи от този триумф на надеждата над опита, разчитайки на нашата склонност да се придържаме към шепата известни фондове.

Колкото и да ми харесва да мисля, че прозрението ме пази от капана на звездните мениджъри, подозирам, че става дума повече за страх, допълва Кокс. Онова потъващо усещане, което получавам, когато конят ми се изплъзва. Колко лошо би било да осъзная след 25 години, когато си тегля пенсионните спестявания, че е щяло да бъде по-добре да платя на алгоритъм за проследяване на индекс?

Когато понякога се съмнявам в избора си, се сещам за Нийл Уудфорд. През 2017 г. неговият водещ фонд управляваше повече от 10 милиарда паунда. Две години по-късно, когато инвеститорите се струпаха към изхода, бяха останали активи за само 3,7 милиарда и фондът беше спрян. Инвеститорите все още чакат да получат останалата част от парите си, като наскоро беше обявено ново отлагане.

След като администраторът приключи с ликвидацията на инвестициите, нещастните инвеститори на Уудфорд биха били щастливи да си върнат 2,7 милиарда паунда. Към загубите си могат да причислят и всички останали илюзии относно представянето на звездните мениджъри.