Звездните фонд мениджъри предлагат завладяващи, но опасни истории

Бяха ли доволни хората от своя активен мениджър през 2021 г.? За британските инвеститори на фондовия пазар в САЩ, където активно управляваните фондове, държащи най-големите американски акции, донесоха 27,5 процента, отговорът може би е „да“. За Европа фондовете с голяма капитализация също отбелязаха печалба от 14,9 процента, според данни на Morningstar.

Но ако погледнем нещата по-отблизо, активните мениджъри изглеждат по-малко прозорливи. Пасивните фондове, следящи съответните американски и европейски индекси, са донесли повече след таксите – съответно 29,3% и 16,3%. След таксите 82% от взаимните фондове с голяма капитализация в САЩ и 86% от тези в Европа са се представили по-лошо от бенчмарковете си през десетилетието до 2020 г., според S&P Dow Jones.

Но не затова никога повече няма да купя активен фонд, споделя за Financial Times Хюго Кокс, журналист на свободна практика. 

В началото на 2000-те бях журналист в базирано в Хонконг списание за финансова търговия. пише той. Една от задачите ми беше да изследвам водещите световни инвестиционни мениджъри на всеки няколко месеца, за да докладвам какво купуват и защо. Всеки път - без пропуск - те се разминаваха.

Нямаше значение какво купуват - акции от развити икономики, такива от развиващи се, държавни облигации, дълг с висока доходност. Изберете сами. Техните възгледи непременно бяха най-различни.

Често те правеха противоположни изводи от една и съща информация. Може би имаше консенсус, че лихвените проценти в САЩ ще се повишават. За един мениджър това означаваше да продаде своите американски ДЦК. Но за друг означаваше да купува повече.

Не се преструвах на експерт, но винаги съм предполагал, че има правилно решение, когато става дума за инвестирането: колкото по-добре сте информирани, толкова по-вероятно е да спечелите. Бях обезпокоен от факта, че най-високоплатените инвестиционни мениджъри в света, подкрепени от армия от анализатори, смилащи всяка налична данна, правят различни избори, пише Кокс.

Мениджърите твърдяха, че тяхната превъзхождаща преценка извлича най-доброто от данните. Но започнах да се съмнявам дали има такова нещо като умение, когато ставаше дума за подбиране на акции. Дори и да имаше, вече бях сигурен, че не мога да го забележа.

Така че чрез моя пенсионен план избрах пасивното инвестиране. Заложих на борсово търгуван фонд (ETF) с ниски такси, базиран на американския индекс S&P 500. Индексът включва най-големите американски компании по пазарна капитализация, но значителна част от приходите им идват от чужбина; така той е доста представителен за глобалния растеж. След злополучен флирт с така наречените „пасивни фондове с интелигентна бета“, разбрах, че не съм в свои води и преминах към по-проста версия с претеглена пазарна капитализация.