За активния и пасивния инвестиционен мениджмънт

Пасивното управление на активи е голям успех, изграден върху голяма заблуда, пише Джонатан Гатри за Financial Times. Покойният Джак Богъл го обобщаваше така: „Не търсете иглата в купата сено. Просто купете сеното."

Тази линия все още е подчертана в маркетинга на Vanguard - бизнесът с взаимни фондове, който Богъл основа. BlackRock и State Street, два други големи американски фонд мениджъри, имат свои собствени варианти. Изводът: фондовете, които следят представянето на индексите за акции и облигации, имунизират клиентите си срещу човешка грешка.

Това е невъзможно. Някой първо трябва да струпа сеното. Това са активните мениджъри, които избират ценни книжа, за които смятат, че ще се представят по-добре от пазара. Гледището на Богъл, съчетано с ултра ниски такси, създаде печеливша индустрия, която се възползва от тези, които подбират акции. Тя е толкова успешна, че индексните фондове скоро ще се сблъскат с проблема, пред който са изправени всички титани, от Standard Oil до Facebook: тяхното прекомерно въздействие върху бизнеса и обществото.

Vanguard и другите два фонд мениджъра управляват активи на стойност 15 трлн. долара, повечето от тях пасивно. За сравнение, стойността на акциите и облигациите в световен мащаб се оценява на около 190 трлн. долара от US Investment Company Institute. Темповете на растеж са спиращи дъха. BlackRock, най-големата от трите компании, увеличи клиентските активи 20 пъти до 7 трлн. долара за 15 години, сочат данните на S&P Global.

Няма признаци за спад. Глобалната стойност на регулираните индексни фондове наскоро мина границата от 10 трлн. долара. Причината? „Таксите са нищожно малки, тъй като индексните фондове породиха конкуренция, изключително полезна за инвеститора“, коментира Бен Джонсън от Morningstar, групата за рейтинг на фондове. Таксите могат да бъдат по-малко от 0,1% годишно за борсово търгуваните индексни фондове, в които той е експерт.

По-рано частните инвеститори плащаха 5 до 10 пъти повече, за да държат старомодните взаимни фондове. Твърде често мениджърите на традиционните фондове бяха рентиери, които таксуваха здраво клиентите си за притежаването на акции.

Индексните фондове пробиха този бизнес модел. Активните мениджъри обаче все още контролират около четири пети от световните акции. Освен това няма причина да се смята, че ценообразуването на акциите ще се наруши, ако активните мениджъри притежават далеч по-малък дял. Това е добра новина за съставителите на индекси, претеглени по капитализация, и за пасивните мениджъри, които ги използват. Икономиите от мащаба на големите три фонд мениджъри ще продължат да нарастват за години напред, привличайки повече активи.