За активния и пасивния инвестиционен мениджмънт

При сегашните темпове Голямата тройка ще контролира над една четвърт от акциите в индекса S&P 500 до 2028 г. спрямо една пета през 2018 г., според данни от миналата година на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ. Склонността им да гласуват с клиентските акции на общи събрания е над средната, отбелязват Лучиан Бебчук от Юридическия факултет на Харвард и Скот Хърст от Бостънския университет. Големите три са напът да контролират 40 на сто от гласовете в американските корпорации до две десетилетия.

По подобен начин около дузина души ще определят дневния ред на американските публични компании, според Джон Коутс, друг академик. Това би било опасна концентрация на сила. Джим Роули от Vanguard твърди, че „няма монолитен индексен фонд, който да включва всичко - вместо това има много разнообразен набор от индексни фондове [управлявани от всеки пасивен мениджър]“. Това изглежда неискрено. Служителите на всяка компания споделят общи ценности – включително усърдните пасивни мениджъри. Колкото по-голяма е доминацията на няколко инвеститора, толкова по-лошо е за акционерната демокрация.

Лобисткият натиск върху Голямата тройка също ще нараства. След натиска на активисти BlackRock се присъедини към инициативата Climate Action 100+, която пресира енергийните компании да намаляват вредните емисии и обяви нови зелени фондове. Някои гледат на това като на добро управление. Могат ли инвеститорите, чиито гласове стават все по-важни при поглъщанията обаче, да твърдят, че са пасивни? Не точно. Гласувайки, те избират победители или поне се опитват, точно като активните мениджъри.

Може да се каже същото за редица индексни фондове, които инвестират във всичко - от модерни зелени предприятия до производители на марихуана. Тук съставителите на индекси, като MSCI, правят по-големи субективни залагания за включване, отколкото биха направили за единствено претеглени по капитализация бенчмаркове. Дори тези стари индекси причиняват изкривявания. Фирмите, включени в популярните индекси, имат по-ниски разходи за финансиране от останалите. Компании от бившия Съветски съюз се листват в Лондон отчасти по тази причина.

В САЩ индексните фондове са обвинявани в далеч по-заразително антиконкурентно въздействие. Някои учени твърдят, че тяхната концентрирана собственост в индустрии като авиацията и фармацевтиката може да увеличи цените на пътуванията и лекарствата.

Валидността на тези опасения има по-малко значение от разпространението на индексните фондове. Като огромен бизнес, Голямата тройка ще предизвика нарастваща враждебност от страна на политици и регулатори. Кризата на легитимността при съвременния капитализъм е функция от неговия мащаб и неконтролируемост.

Групи, които натрупаха трилиони чрез аутсорсване на инвестиционните решения, изглеждат като водещ пример за проблема. За тях вече не е достатъчно да изтъкват колко ниски са таксите им. Преди да умре миналата година, Богъл написа, че ако индексните фондове притежават повече от 50 на сто от фондовия пазар, той няма да "обслужва националния интерес". Това е цитат, който няма да намерите на видно място в сайта на Vanguard.