Подклажда ли пасивното инвестиране инфлацията?

Бихте ли доверили парите си на компютър? Това беше въпросът, поставен на корицата на списание The Statist през 1966 г., пише Мерин Самърсет Уеб за Financial Times.

Сега това изглежда като глупав въпрос. Но не забравяйте колко много времената се промениха. Същото списание се чудеше дали е добра идея да се плаща на работниците с чекове. Разбира се, това спести човекочасове, прекарани в теглене на пари от банката, охраната, проверката, сортиранети и поставянето им в пликове за заплати.

Но поне в Обединеното кралство това дойде с правни проблеми: Закон от 1831 г., предназначен да предотврати безкешовото разплащане, изискваше на всички работници да бъде плащано в „местната валута“. И не всички работници бяха ентусиазирани, тъй като работата по събирането на пари се прехвърляше от банката върху тях.

Това би сработило, заявява тогава The Statist, само ако банковите сметки станат широко използвани, добавяйки: „Може би жените ще имат някакво влияние върху това“.

Да се върнем на вашите пари и компютрите. Статията в списанието е писана, докато 200 финансови анализатори са се били събрали на конференция в Нордвик, Нидерландия, за да обсъдят огромните компютри, които имат в офисите си, и степента, до която тези машини може да са по-добри при избора на портфейли от хората.

Не всеки е бил съгласен: скептиците са посочили, че няма начин да се програмират „атрибутите на пъргавия човешки ум в компютър“.

През следващите 50 и повече години обаче скептиците напълно загубиха спора. Почти всички инвеститори се доверяват на компютрите за поне част от спестяванията си. Цели 40% от активите в САЩ сега се управляват пасивно и повечето доказателства сочат, че пъргавият човешки ум не е необходим: средният пасивно управляван фонд се представя по-добре (след таксите) от средния активно управляван фонд.

Можете да си поиграете с цифрите, и по региони, и да намерите данни, които да замъгляват този извод: активните инвестиции работят по-добре извън САЩ и обикновените инвеститори са склонни да се концентрират в по-добре представящите се активни фондове.

Но каквото и да си мислите за това, промяната има огромни последици. Тя направи инвестирането лесно и евтино за много милиони хора, и това е нещо добро.

Но също така даде огромна власт на големите пасивни мениджъри - в САЩ някой измежду BlackRock, Vanguard или State Street е най-големият акционер в повечето големи компании. Това може да не е толкова добре.

Също така има вероятност възходът на пасивното инвестиране да е един от многото фактори, водещи до новия пристъп на инфлация в световен мащаб.

Как? Ами, по два начина. Първо, пасивното инвестиране може да намалява конкурентния натиск на пазара. Активните инвеститори се стремят да подбират победители. Ако искат да държат авиокомпания, например, те ще потърсят тази, която смятат за най-добрата и ще се надяват тя да се представи по-добре от другите.

Пасивните инвеститори не вземат такива решения. Те просто ще държат всички авиокомпании от даден индекс и ще искат всички те да се справят добре. Това не е отношението, което насърчава конкурентния натиск, който натиска цените надолу.

Но тук има и втори канал - пасивното инвестиране е всъщност инерционно инвестиране. Тъй като активите стават по-скъпи, компютрите автоматично купуват повече от тях (това важи за ценово претеглените индекси – бел. прев.)