Войната не означава непременно пазарна волатилност

Ако искате друга историческа причина да останете спокойни, погледнете волатилността. Трио американски икономисти (Густаво Кортес, Анджела Восмайер и Марк Вайденмиър) току-що публикуваха изследване, озаглавено „Волатилността на акциите и пъзелът на войната“, който изчислява, че през последния век волатилността на пазара на акции в САЩ е била средно с 33 процента по-ниска във военно време, отколкото в мирно.

Това изглежда странно, като се има предвид, че войната обикновено отприщва геополитическа несигурност и инфлационни спирали от вида, с който се сблъскваме сега. Но авторите казват, че този „военен пъзел“, идентифициран от икономиста Уилям Шуърт, отчасти отразява факта, че САЩ не са водили война на собствена земя от повече от век.

Освен това, когато избухне война, правителствата са склонни да прилагат по-голям контрол върху търговията и да инвестират във военни ресурси. Тези „огромни държавни разходи“ означават, че печалбите на фирмите са „по-лесни за прогнозиране по време на война“, твърдят икономистите, тъй като бюджетите на бюрократите са по-предвидими от свободните пазари и военните разходи могат да представляват значителна част от общия пазарен индекс.

„Регресиите на секторно ниво показват, че разходите за отбрана означават по-ниска волатилност за акциите на компании, които произвеждат военни стоки“, добавят авторите, отбелязвайки, че това важи не само за двете световни войни и че „прогнозите за печалбите на отбранителните фирми от страна на анализаторите станаха значително по-малко разпръснати след 11 септември и войните срещу Афганистан (2001) и Ирак (2003)”.

Може ли този модел да се прояви отново днес? Напълно възможно. Както отбелязах, събитията в Украйна допринасят за съпътстващото, макар и фино преформулиране на отношенията между бизнеса и правителството, започнало по време на пандемията. Индустриалната политика вече не е концепция табу, а и разходите за отбрана почти сигурно ще нараснат.

Това, което прави тази криза различна от предишните, е, че технологичните гиганти - а не индустриални групи - доминират на американския фондов пазар. Може да е глупаво да се предположи, че тази война няма да се води в САЩ: голяма кибератака може да причини икономическа вреда - както президентът Джо Байдън изрично предупреди тази седмица. Има я и (надявам се немислимата) вероятност за ядрена война; все още сме на ранен етап в този конфликт.

И все пак, в момента реалността е, че трейдърите изглежда не калкулират подобни рискове. Вместо това моделът изглежда се връща към историческата норма.

Това прави ли пазарите да изглеждат безчувствени? Да. Може ли това да направи трейдърите да изглеждат наивни относно дългосрочните екстремни рискове? Напълно възможно. Но това е още един пример за това как събитията в Украйна не се развиха така, както може би са прогнозирали кабинетните експерти. Едва ли ще е последният.