Войната не означава непременно пазарна волатилност

Войната е жестоко нещо. По свой начин пазарите също. Когато Русия нахлу в Украйна миналия месец, глобалните фондови пазари първоначално се сринаха на фона на инвеститорския шок. Американският индекс на големите компании S&P 500 спадна с 15% от своя пик, докато технологично ориентираният Nasdaq Composite загуби над 20%.

Оттогава пазарите на акции в САЩ се повишиха и дори европейските индекси се възстановиха. Това, което е по-забележително и противоинтуитивно, е, че трейдърите се държат така, сякаш предстоят спокойни времена, пише Джилиън Тет за Financial Times.

Например, погледнете към този мистериозен ъгъл от света на дериватите, известен като фючърсната крива на Vix (индекс, показващ очакванията за бъдещ риск от волатилност). В края на февруари цената на мартенските фючърси върху Vix скочи над тази за договори, изтичащи между април и ноември. Това е много необичайно: инвеститорите обикновено плащат повече, за да хеджират далечни рискове, отколкото близки, тъй като дългосрочният план по своята същност е по-несигурен.

Но през март нещата се върнаха към по-нормална ситуация. Индексът Vix, показващ текущата волатилност, спадна и търговците използваха по-малко опции, за да се предпазят от крайни рискове след силното им търсене по-рано през годината. На обикновен език паниката отшумя.

Защо? Едно от обясненията може да е, че инвеститорите смятат, че войната ще накара Джей Пауъл, председател на Федералния резерв на САЩ, да отложи плановете си за повишаване на лихвите. Тази надежда вероятно е погрешна: тази седмица Пауъл предупреди, че Фед трябва да бъде експедитивен в борбата с растящата инфлация – с възможно увеличение на основната лихва от 0,50 процентни пункта през май. Но ОИСР, също тази седмица, каза че инвазията на Русия ще намали световния БВП с 1,1% тази година. Ако това забавя покачването на лихвите, то може да подкрепи акциите.

Има и друго потенциално обяснение за изненадващото спокойствие на пазарите: трейдърите четат учебниците по история – по-конкретно, разглеждайки последните два века от финансовата история, изглежда глупаво да се предположи, че войната е лоша за цените на акциите или волатилността.

Помислете за някои анализи от изследователската група Ned Davis, която оценява повече от 50 кризисни събития през последните 100 и повече години, като пандемията от ковид и Втората световна война. Тя установява, че макар индексът Dow Jones да има тенденция да спада в началото на кризите, средно със 7 процента, след това се възстановява, за да нарасне средно с 4,2 процента през следващите три седмици и с 9,6 процента след 18 седмици.

Изключения от този модел съществуват, най-вече „когато Фед спуква балон“, изтъкват от Ned Davis. Когато офисът на JPMorgan беше бомбардиран през 1920 г., пазарите не се възстановиха трайно след първоначалното спадане – нито след шока от Суецката криза през 1956 г., след инвазията на САЩ в Гренада през 1983 г. или след нахлуването на Русия в Грузия през 2008 г. Това може да е релевантно сега, като се имат предвид последните коментари на Пауъл.