Кризата с веригите за доставки промени мисленето на американския бизнес

Преди четири години Питър Наваро, тогавашен икономически съветник на президента на САЩ Доналд Тръмп, ме извика в Белия дом, за да обсъдим доклад, който той инициира с тромавото заглавие „Оценяване и укрепване на промишлената и отбранителната база и устойчивостта на веригите за доставки на Съединените щати", пише Джилиън Тет за Financial Times.

Първоначалната ми (погрешна) реакция беше да се пошегувам, че това „изглежда много ретро“. Наваро по същество твърдеше, че правителството и компаниите трябва да осъзнаят рисковете от използването на неамерикански вериги за доставки - и бързо да се координират, за да създадат местни алтернативи. Но този тип правителствена намеса - със своята антиглобалистка позиция - изглеждаше почти старомодна тогава, предвид духа на капитализма на Уолстрийт след Студената война.

Вече не. Наскоро Лари Финк, ръководителят на BlackRock, предупреди, че „руската инвазия в Украйна слага край на глобализацията, която имахме през последните три десетилетия“. Белия дом използва правомощия от времето на Корейската война, за да увеличи доставките на минерали за батерии като литий, никел и кобалт.

Междувременно Intel, американската компания за чипове, се хвали с планове за увеличаване на производството в Германия и Охайо. Независимо дали подкрепяте меркантилисткото кредо на Наваро (аз не), тези идеи сега си пробиват път в администрацията на Байдън с пълна сила.

И така, какво означава това за инвеститорите? Съдейки от скорошни разговори с корпоративни директори, има поне три практически промени.

Първата е, че радикалното мислене от вида „ами ако“ преоформя планирането на сценарии около веригите за доставки. Не, това не означава, че компаниите връщат цялото производство у дома; както твърди икономическият историк Адам Тууз, прогнозата на Финк за края на глобализацията все още изглежда малко преувеличена. Но корпоративните бордовете вече допускат някога невъобразими крайни рискове и репозициониране.

Вземете чиповете. Американските корпоративни ръководители теоретично знаят от години, че съвременната индустрия е силно - и опасно - зависима от Тайван; Taiwan Semiconductor Manufacturing Company има 53% дял от световния пазар на леене на полупроводници и 92% при авангардните чипове. Доскоро обаче малко компании активно създаваха планове за извънредни ситуации при сценарий, в който доставките от Тайван може да се сринат поради китайско нахлуване на острова.

„Но сега ние активно мислим за този тайвански риск“, ми споделя главният финансов директор на една гигантска американска компания. Това е отчасти защото пандемичните смущенията подчертаха уязвимостта, когато недостигът на чипове принуди части от американския и европейския автомобилен сектор да спрат производството.