Пет начина да водим информационната война

Пръстът ми се завъртя над мишката, докато за кратко обмислях дали да ретуитна кадрите от „Битката при Змийския остров“, пише Тим Харфърд за Financial Times. Може да сте ги гледали; може би сами сте ги ретуитвали. Видимо това бяха последните мигове живот на 13 героични украински войници, докато те отговаряха на руски кораб, настояващ да се предадат, с украинското „Шибайте се“. Следствието: всичките 13 бяха незабавно убити чрез руска бомбардировка.

И все пак не ретуитнах на моите близо 200 хил. последователи в Twitter. Защо ли? Имаше нещо твърде съвършено в малкия разказ за смелост и зверство, и нямаше как да разбера дали той е истина. Доколкото разбрах снимката е направена в Шетлънд, а разговорът е аудио от румънска реклама за пица.

След няколко дни стана ясно, че докато противопоставянето е истинско, краят му не е. Непокорните войници са били заловени живи. Руснаците го казваха през цялото време; дори спрелият часовник е верен два пъти в денонощието.

За тези от нас, които имат достатъчно късмет да бъдат на безопасно разстояние от ужасите на войната, руската инвазия в Украйна предоставя бърз курс по мислене както за случайно неточна информация, така и за умишлена дезинформация.

Представям пет урока.

Първо, трябва да признаем, че голяма част от дезинформацията е абсурдно проста. В продължение на много десетилетия хората се тревожеха за „проклети лъжи и статистики“, страхувайки се, че умело манипулираните данни са най-съвършеното оръжие за дезинформация. Съвсем наскоро имаше нещо като паника относно технологията за манипулиране на видеа. Но не е нужен майстор на видеоефектите, за да бъдем заблудени. За възприемчива или разсеяна публика обикновената лъжа ще свърши работа.

Голяма част от дезинформацията, която циркулира, е на ниво детска градина: клипове от компютърни игри или преформатирани кадри. UkraineFacts.org, сътрудничество между организации за проверка на факти, дава стотици примери, включително видео на парашутисти, заснето преди години в Северна Каролина, снимка на ракета от съветската епоха, направена в музей, и кадри от филма Deep Impact. Камерата може да не лъже, но заглавието го прави.

Такива „извадени от контекста“ медии са идеални за социално споделяне. Основната функция на TikTok, например, е да улесни редактирането и след това споделянето на медийни клипове, лишени от оригиналния им контекст.

Второ, трябва да забавим темпото и да обърнем внимание както на твърдението, така и на нашата реакция. Не сме податливи на дезинформация, тъй като сме глупави, а защото сме емоционално възбудени. Често можем да забележим лъжата, ако мислим спокойно. Но ако сме ядосани, уплашени, похотливи или се смеем на глас, спокойното мислене не е това, което практикуваме.