Климатичните промени носят екстремно време в Европа

Климатичните промени доведоха до още една рекордна година на екстремно време в Европа през 2021 г., предизвиквайки катастрофални наводнения и най-горещото лято в историята, според учени от Службата за климатични промени "Коперник", пише Bloomberg.

Миналата година летните температури в Европа бяха с един градус по Целзий по-високи от средните за предходните 20 години, а валежите, които заляха Германия и Белгия, счупиха рекордите, твърдят учените в годишния си доклад за състоянието на климата в Европа. В световен мащаб последните седем години са били най-топлите от началото на наблюденията през 1850 г., а 2021 г. е на шесто място. Тревожни констатации имаше и по отношение на парниковите емисии: концентрациите на въглероден диоксид и особено на метан в атмосферата продължиха да се повишават.

"Продължаващото нарастване на парниковите газове е основният двигател на глобалното повишаване на температурите", казва Фрея Вамборг, старши научен сътрудник в Коперник и водещ автор на доклада. "Основните послания се повтарят постоянно и няма да се променят в близко бъдеще, освен ако нещо не се промени радикално."

Докладът също така обрисува ярка картина на изменението на климата в Арктика, като горските пожари, предимно от Източен Сибир, допринасят за четвъртото по големина количество въглеродни емисии от подобни събития в региона. В същото време морските ледове се отдръпнаха до дванадесетото си най-ниско ниво от 1979 г. насам, а в Гренландско море се наблюдава най-ниското покритие в историята. Въпреки това температурите в Арктика не бяха толкова екстремни, колкото през 2020 г., а в някои райони в определени периоди от годината бяха дори по-студени от обичайното.

Метанът - който има 84 пъти по-голям потенциал за затопляне от CO2 за кратък период от време - скочи с 16,5 частици на милиард, отбелязвайки втора поредна година на рязко увеличение. Според учените причината за увеличението е неясна, макар че голяма част от него вероятно се дължи на оризопроизводството и животновъдството, както и на изтичането на газ от естествените източници.

"Със сигурност е голяма тревога да се види, че темпът на нарастване на метана се е увеличил почти двойно в сравнение с този преди 2020 г.", каза Винсент-Анри Пюх, който ръководи Службата за мониторинг на атмосферата "Коперник". Той добави, че е "много тревожно", че няма признаци и за намаляване на концентрациите на CO2.

Констатациите на "Коперник", основани на измервания от спътници, кораби, самолети и метеорологични станции по целия свят, са обявени по-малко от месец, след като Междуправителствената експертна група по изменение на климата предупреди, че светът може би е на път да се затопли с повече от 3 градуса по Целзий - два пъти повече от целта на Парижкото споразумение. Подобно покачване на температурите би променило болезнено обществата и живота на планетата и е в разрез с дългогодишните ангажименти за нулево нетно затопляне, поети от държавите в Европа и по света, пише Bloomberg TV Bulgaria.

Тези драматични последици се проявиха с пълна сила миналата година, когато наводненията в Западна Европа причиниха стотици смъртни случаи и щети за милиарди евро. В доклада се посочва, че те са били предизвикани от рекордните валежи на 14 юли, които са паднали върху вече наситени почви. Междувременно Средиземноморският регион е бил засегнат от горски пожари и едни от най-високите температури, регистрирани някога, включително рекордните 48,8°C в Италия.

"2021 г. беше година на екстремни явления, включително най-горещото лято в Европа, горещи вълни в Средиземноморието, наводнения и ветровити суши в Западна Европа", каза Карло Буонтемпо, директор на Службата за климатични промени "Коперник".

Имаше и някои тревожни признаци, че скоростта на вятъра е намаляла, което възпрепятства способността на региона да произвежда електроенергия от възобновяеми източници чрез турбини. Проблемът е особено силно изразен в някои части на Западна и Централна Европа, като в някои райони скоростта на вятъра е най-ниска от поне 42 години.

Учените от "Коперник" определиха 2021 г. като "година на контрастите" с годишни температури на въздуха на повърхността едва над средните, но морето над части от Балтийско и Средиземно море достигна най-високите нива на затопляне от почти три десетилетия. Все пак те заявиха, че дългосрочната тенденция е рязко покачване на показанията на термометрите. Европейският континент се е затоплил с около 2°C спрямо прединдустриалните нива, докато глобалните температури са се повишили с между 1,1°C и 1,2°C, твърдят учените.

"Научни експерти като IPCC предупреждават, че времето ни за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C изтича", заяви Мауро Фачини, служител в Европейската комисия, позовавайки се на крайната цел на Парижкото споразумение. "Този доклад подчертава спешната необходимост от действия, тъй като в Европа вече се наблюдават екстремни явления, свързани с климата."