Нараства заплахата от „глобална потребителска стачка“

Какъв би могъл да бъде ефектът на доминото, ако по-ниските потребителски разходи, нарастващите разходи за суровини и спадащите цени на акциите се сблъскат с по-високи лихвени проценти и корпорации, държащи повече дълг от всякога? Улф Линдал, главен изпълнителен директор на Currency Research Associates, казва, че инвеститорите би било разумно да погледнат какво се е случило в друг период на спад на доходите и растежа на производството - между септември 1937 г. и юни 1938 г.

Тогава, след като бяха достигнаха няколко пика, цените на акциите спаднаха с 40% за три месеца. Това е период, който икономистът Кенет Рууз разглежда подробно в своята книга от 1954 г. „Икономиката на рецесията и възстановяването“. Макар че точните причини за срива са трудни за установяване, цените на едро се повишиха във време, когато хората все още бяха много обсебени от депресията и все по-нервни заради геополитиката.

Всичко това дойде на фона на намаляването на федералната помощ, която беше предоставена като част от Новия курс, точно когато централните банкери започнаха да повишават лихвите. Цената на капитала за бизнеса нарасна, когато потребителските разходите намаляваха и цените на акциите се сринаха.

Очевидно има обезпокоителни прилики с днешната глобална икономическа и геополитическа картина. Имаме и предпазливи потребители, по-високи заплати на много места, растяща инфлация при суровините в световен мащаб, война в Украйна и централни банкери, които се опитват да изпреварят всичко това. Реалната доходност на 10-годишните облигации на САЩ е на път да стане положителна за първи път след пандемията, давайки на потребителите още една причина да спестяват повече и да харчат по-малко. Това също така ще направи корпоративния дълг по-скъп, а компаниите - по-уязвими.

Всичко това означава ли, че вървим към 40-процентна пазарна корекция? Обзалагам се, че не, дори само защото Китай, който все още следва политика на нулев ковид, и Европа, в криза, сочат, че американските акции ще бъдат облагодетелствани, поне за момента, от това, че са най-чистата мръсна риза в гардероба. В ерата на деглобализация, харесва ви или не, е по-безопасно да се инвестира в регион, който има собствени храна, гориво и потребителско търсене.

Въпреки това се усеща, че наближаваме голяма повратна точка за пазарите. Веригите за доставки се изместват, конфликтите нарастват, а валутните системи се променят. Всичко това се случва в момент, когато паричната политика е на път да премине рубикона чрез повишения на лихвите и количествено затягане. Историята резонира. Да се ​​надяваме, че няма да се повтори.