Войната на Путин подклажда битката за бъдещето на Молдова

„Да цитирам една руска поговорка - докато няма гръм, никой не се моли да бъде спасен от бурята. Въпросът е дали тези реформи могат да бъдат въведени, преди да е станало твърде късно“, казва Лупан.

Не всички са толкова безгрижни за перспективата Молдова да обърне гръб на историческите си връзки с изтока. Владислав Собачински, 23-годишен студент от северния град Сингерей, вижда руския, а не молдовския, като свой роден език. И двамата му родители са живели дълго в Москва заради работата им.

„Когато започна войната в Украйна, бях много притеснен, че тя може да се разпространи“, казва той. „Фактът, че повечето хора тук имат прозападни възгледи, означава, че отношенията ни с Русия са се влошили“, посочва той.

Междувременно анкета, публикувана от кишиневската изследователска фирма Date Inteligente през март, установява, че около 60 процента от молдовците подкрепят членството в ЕС, което би предложило значителни икономически и миграционни ползи. Три четвърти от населението са против изоставянето на неутралитета и присъединяването към военния алианс на НАТО.

Има и други резерви, които трябва да бъдат преодолени. Молдова разчита на държавния енергиен гигант на Москва "Газпром" за почти целия си внос на газ и е натрупала около 7,8 млрд. долара дългове към фирмата.

В края на миналата година "Газпром" заплаши, че ще затвори крановете, ако неплатените сметки не бъдат покрити. Дружеството отстъпи едва след подписването на нова сделка, която задължава Кишинев да продължи да доставя доставки за индустриални комплекси, собственост на руски олигарси в Приднестровието.

„По този начин Кремъл субсидира сепаратистите, обогатява собствения си елит и се опитва да запази влиянието си в Молдова“, посочва Мунтяну.

Не е ясно как Молдова би могла да се измъкне от тази ситуация. Мунтяну посочи газопровода Яш-Кишинев, който свързва Молдова с Румъния, член на ЕС. На теория проектът би могъл да помогне за намаляване на зависимостта на Молдова от руския газ, но почти не е употребяван от края на строителството миналата година.

Тъй като Газпром вдига цените и Киев настоява европейските нации да спрат да изпращат пари в брой в Москва, увеличаването на вноса от ЕС може да е единственият избор на Молдова – икономически и политически.

Руската инвазия в Украйна вече донесе подкрепа от международната общност по други начини, тъй като Молдова е домакин на около 95 хил. бежанци от Украйна, включително голям брой жени и деца. „Не звучи много в сравнение с 1 млн. бежанци, приети от Полша, но Молдова е малка страна с относително слаба държавност, която е достатъчно крехка, за да се затруднява да се издържа“, казва Ларс Лонбак, който ръководи хуманитарната реакция на ООН.

Приднестровието е отцепено и Украйна може да сваля руски самолети, заради което руските войски в региона е трудно да бъдат подсилени или снабдявани редовно, коментира Наташа Курт от King’s College в Лондон. Затова, според нея, едва ли ще има някаква офанзива на място, а по-скоро провокации.

Този страх от вълнения обаче може да насочи Молдова към Запада по същия начин, по който насочи Украйна към ЕС, а Финландия и Швеция към НАТО. Това може да е просто още една непреднамерена последица от войната на Кремъл.