IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Европа трябва да упражни по-голям натиск върху руския износ на петрол

Страните от ЕС са по-добре позиционирани от други да поемат ефектите от ценовия шок

16:20 | 28.05.22 г. 21
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Снимка: Bloomberg

През 1951 г. шест европейски държави започнаха да координират националните си икономически политики, създавайки Европейската общност за въглища и стомана, общ енергиен и индустриален пазар. От това избуя Европейският съюз, както и неговият принцип за единодушно вземане на решения. 

Седем десетилетия по-късно графити на входа на Дома на европейската история в Брюксел провъзгласяват: „Започна с въглища и стомана, може да завърши с петрол“. Художникът, несъзнателно, може да е прав. След инвазията на Русия в Украйна ЕС се бори да демонтира части от своята интегрирана енергийна инфраструктура в подкрепа на санкциите срещу Русия; а едно надеждно европейско петролно ембарго изисква съществена стъпка назад от принципа за единодушно вземане на решения, пише за Financial Times Кристоф Рул, старши изследовател в Центъра за глобална енергийна политика към Columbia University.

Износът на петрол, природен газ и въглища, в този ред, все още генерира по-голямата част от приходите на Русия. Европа е основният пазар за руските нефт и газ. Така че ако западният алианс се отнася сериозно към санкциите като политическо оръжие, той трябва да адресира този износ.

Проблемът е, че енергийните санкции могат да имат обратен ефект, като доведат до повишаване на цените на горивата, което ще навреди на санкциониращите икономики. Досега само Австралия, Канада и САЩ - всичките нетни износителки на енергия - обявиха и приложиха ембарго срещу вноса на руски петрол.

Не може да се отрече, че първоначалните кръгове от неенергийни санкции засегнаха и руския енергиен износ. Блокирането на финансовите трансакции, липсата на яснота по отношение на регулаторните перспективи и, ако се вярва на петролните търговци, моралното убеждаване засегнаха дълбоко руската търговия с петрол. В резултат на това руският петрол все още се търгува с отстъпка от 30 процента, а значителни складови наличности търсят своите купувачи.

Но без по-нататъшна ескалация този успех ще избледнее. Петролът е заменим и пазарите бързо ще се адаптират към новите правила. Без разширяващо се ембарго, петролните потоци ще се коригират, разликите в цените ще се свият и приходите на производителите ще бъдат възстановени.

Още по-важно е, че без постоянен натиск върху експортните обеми една от основните цели на ембаргото ще се изплъзне на Запада: дългосрочните физически щети, които подобен ход може да нанесе на производствения капацитет на Русия.

Може ли Европа да осъществи това?

Стандартните механизми, чрез които нарастващите цени на петрола се превръщат в по-ниска икономическа активност - инфлация и лихвени проценти, или директно поскъпване на производствените компоненти - се нуждаят от внимателно наблюдение, включително от централните банки, на този етап от икономическия цикъл.

Но капацитетът на страните от Г-7 да поемат петролен ценови шок е по-висок от този на Индия, Китай или други икономики извън ОИСР. ЕС и САЩ излязоха от пандемията със силна икономическа инерция; техният петролен интензитет и изложеността им към търговските условия са сравнително скромни. Освен това, ако бъдат правилно коригирани спрямо инфлацията и повишаването на ефективността, днешните реални цени на петрола далеч не са прекомерни.

Нещо повече, налице са редица предпазни клапани за балансиране на покачванията на цените, преди те да настъпят; и те могат да бъдат разгърнати независимо от евентуалния глобален отговор на високите цени от страна на предлагането.

Първо, стратегическият петролен резерв само в САЩ и Европа съдържа 1,5 млрд. барела суров петрол и петролни продукти. Това се равнява на почти едногодишния руски износ за Европа. Понякога осмиван като неефективна мярка (като се има предвид, че в крайна сметка ще трябва да бъде попълнен), той всъщност е мощен инструмент.

Второ, излизането от политическата безизходица, мотивираща санкциите срещу Иран и Венецуела, би добавило около 1 млн. барела на ден, с перспективи за повече, след като производствените мощности бъдат възстановени. По същия начин налагането на мир в Либия (0,3 милиона б/д) и Нигерия (до 0,7 милиона б/д) ще има малки, но незабавни ползи.

Трето, основните членове на ОПЕК разполагат с буфер от над 3 млн. барела на ден свободен капацитет, предназначен за извънредни ситуации. Как и кога той може да се активира е политическо решение, но си го има. И накрая, пренасочването на енергийната политика на САЩ от тенденцията за ограничаване на растежа на шистовия петрол (заради климатичната политика) към максимизиране на вътрешното производство може да добави още 2-3 млн. барела на ден през следващите 18 месеца.

Не би било разумно Европа да замени руския внос с един замах. В допълнение към крехкия глобален баланс между предлагането и търсенето, ще е необходимо време за разрешаване на проблемите във веригите на снабдяване и с глобалните продуктови несъответствия. Но има достатъчно петрол, за да започнем незабавно да ограничаваме руските доставки; и със сигурност под земята има още много, за да ги заменим в крайна сметка. Процесът не е ефективен, но може - и трябва - да бъде задействан.

Последна актуализация: 16:20 | 28.05.22 г.
Още от Анализи виж още
Специални проекти виж още

Коментари

Добави коментар
1
rate up comment 6 rate down comment 9
cyclop
преди 2 месеца
Ама верно ли "трябва"
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още