Опасната игра на Макрон с Украйна

Западът има две цели във войната в Украйна: да поддържа украинския суверенитет и да възпира Русия от всякакви подобни нападения срещу европейски държави в бъдеще, пише за Financial Times Джон Соърс, бивш шеф на британското външно разузнаване.

Проблемът е, че прекратяване на огъня сега би гарантирало военните придобивки на Русия на терен. Няма причина да мислим, че Владимир Путин ще се съгласи да се оттегли; всъщност окупаторите трескаво „русифицират” окупираните зони, налагайки руския език в училищата, контролирайки медиите и поставяйки марионетки в местната администрация.

Путин вече я е играл тази игра. През 2008 г. дипломацията на тогавашния френски президент Никола Саркози доведе до прекратяване на огъня в Грузия, но за сметка на оставянето в руски ръце на два региона на страната. Грузия така и не си върна окупираните територии, нито пък пълния си суверенитет.

Същото се случи през 2014 г. в Украйна. След като проруското правителство в Киев рухна под натиска на обществените протести, руските сили завзеха Крим и части от Донбас. Наследникът на Саркози Франсоа Оланд и Ангела Меркел, тогавашният германски канцлер, постигнаха споразумение с Путин, което създаде приятелски за Русия политически процес в Донбас и запази контрола ѝ над Крим. Това беше наложено на един възпротивяващ се украински президент и затвърди военните придобивки на Русия.

Днес лидерите на Украйна искат да продължат борбата и със сигурност не желаят прекратяване на огъня сега, когато може би виждат пика във военното настъпление на Русия.

Не е ясно какво на практика има предвид Макрон, когато казва, че не трябва да унижаваме Путин. Хенри Кисинджър, бивш държавен секретар на САЩ, наскоро предложи през следващите месеци да бъде подготвен мирен процес. Лидерите на Украйна се притесняват, че подобни коментари са прелюдия към нов кръг от дипломация, предназначена да постигне преждевременно прекратяване на огъня, което да спаси репутацията на Путин за сметка на Украйна.

Какво може да се каже за позицията на Путин? От първата седмица на войната беше ясно, че той направи стратегическа грешка с инвазията. Неговите военни ръководители му се умилкват в знак на подкрепа и мнозина от тях споделят желанието на Путин да подчини Украйна. Но те също така ще разберат, че той е нанесъл вреда на дългосрочните интереси на Русия. Икономиката ще бъде под санкции, докато Путин е на власт, Европа постепенно ще прекрати зависимостта си от руската енергия и никога няма да се върне назад, а кликата около Кремъл вече не може да се радва на неправомерно придобитото си богатство.

В резултат на това позицията на Путин ще бъде по-слаба. Стартирането на неуспешна война не увеличава силата на владетеля. В един момент той може да бъде отстранен, макар че има съмнения това да се случи скоро. Руският лидер се нуждае от активната подкрепа на силовите структури, но неуспехите в Украйна вкараха двата стълба на неговия режим, Федералната служба за сигурност (ФСБ, наследник на КГБ) и армията, в омагьосан кръг от обвинения. Някои лидери може да бъдат прочистени по изпитания руски начин. Ще има широко разпространено недоволство и критики в кулоарите.

Украйна призовава за победа над Русия. Не е ясно какво означава това на практика, но е в противоречие с призива на Макрон Путин да не бъде унижаван. Франция оказа ценна военна помощ на Украйна и подкрепи санкциите на ЕС срещу Русия. Но е поразително, че Макрон не си направи труда да посети Киев повече от 100 дни след началото на войната, докато поддържаше чести телефонни контакти с Путин. Френските компании са най-неохотно настроени към напускането на Русия, може би с надеждата, че оставането там ще им донесе ползи в бъдеще. Не бива да се учудваме, че лидерите на Украйна се опасяват от намеренията на Макрон.

Ако още един кръг от европейска дипломация остави териториалните придобивки в ръцете на Русия, тогава Путин ще си възвърне политическата сила у дома и ще се почувства уверен за нови военни приключения в бъдеще. Украинците искат да продължат борбата и се нуждаят от нашата постоянна подкрепа – модерни оръжия и все по-строги санкции срещу Русия. Това означава още няколко месеца жестока битка. Но преждевременното примирие ще помогне на Путин да изтръгне победата от челюстите на поражението. Никой западен лидер не трябва да способства за това.