Срещата на високо равнище на Америките тази седмица е първата, която се провежда в САЩ след иницииращата през 1994 г., но има малко очаквания, че тя ще се окаже преломен момент в двустранните отношения. Това е разочароващо, но не е изненадващо. Въпреки че бяха предприети някои стъпки от администрацията на Байдън за повторно ангажиране с Латинска Америка след години на пренебрегването й, реалността е, че значението на региона във външната политика на САЩ остава болезнено ниско, пише за Financial Times Ирене Миа, старши сътрудник за Латинска Америка в Международния институт за стратегически изследвания (IISS).
Това може да се окаже стратегическа грешка в средносрочен план. Глобалното значение на Латинска Америка нараства, както по положителни, така и по отрицателни причини, и САЩ рискуват да бъдат изненадани, тъй като гледат в друга посока.
Въпреки че в региона не се води междудържавна война, вътрешните конфликти - смесица от организирана престъпност и политическо насилие - са все по-разпространени. Последствията ще бъдат глобални. Престъпните групи излязоха от пандемията по-силни и по-транснационални в своите вериги за доставки, мрежи и операции. Техният бизнес непрекъснато се оптимизира, преминавайки от един сектор на незаконната икономика към друг, следвайки търсенето и маржовете на печалба. Престъпните партньорства, вкоренени в Латинска Америка, сега се простират в различни географски райони.
Постоянното преконфигуриране на бизнеса с трафика на наркотици е пример за това. Нарастващият фокус на най-големите мексикански картели върху производството и износа на синтетични наркотици за САЩ сега до голяма степен използва прекурсорни химикали от Азия (и по-специално Китай). Това би трябвало да е особено тревожно развитие за администрацията на Байдън, като се имат предвид смъртността и лесният трафик при тези наркотици.
Този транснационален обхват на организираната престъпност представлява още по-страшна заплаха за международната стабилност, когато се вземе предвид квазидържавната роля, която престъпните групи все повече играят в много части на Латинска Америка, като използват слабостите на държавите, недостатъчното институционално присъствие и слабите стандарти за управление. Ставайки основният доставчик на (престъпно) управление и услуги, те придобиха легитимност, превръщайки се в политически актьори, с които ще трябва да се работи в международен план.
Огромните икономически нужди на региона в момента изискват дълбоки, предимно китайски, джобове. Ако нарастващото икономическо, инфраструктурно и технологично влияние на Китай там не е достатъчна причина Латинска Америка да се издигне значително в дневния ред на външната политика на САЩ, трябва да се добави и нарастващото проникване на други нетрадиционни сили (включително Русия и Иран), често злонамерено.
Климатичната сигурност е друга причина, поради която Латинска Америка трябва да увеличи своето глобално присъствие. Огромното богатство на региона откъм вода, гори, обработваеми земи и биоразнообразие го прави изключително важен за борбата с изменението на климата. Изобилието от ключови минерали (литий, никел, кобалт, мед, манган, графит и други) го прави решаващ за глобалния енергиен преход. В същото време неговата висока климатична уязвимост изостря основните причини за насилието и миграцията, което води до по-голяма регионална нестабилност.
И накрая, САЩ трябва да разгледат потенциала, предлаган от Латинска Америка, относно укрепването и разширяване на веригите за доставки за стоки от първа необходимост по-близо до дома. Налични остават огромни предизвикателства по отношение на инфраструктурата и икономическата диверсификация (включително много малка и намаляваща вътрешнорегионална търговия), но има големи възможности за разширяване на северноамериканските вериги за доставки към региона.
Всичко това са силни причини, поради които Латинска Америка трябва да заема по-предно място в списъка с приоритети на САЩ. Но това са също са силни причини регионът да си върне мястото на световната сцена след години на геополитическо присъствие, неотговарящо на тежестта му. За това ще са необходими по-единни глас и подход към останалия свят. Това може да се окаже най-голямото предизвикателство занапред.


Борисов с остро предупреждение: Хем хората обедняват, хем задлъжняват
Следи от стенописи на повече от две хилядолетия откриха в Провадия
Първите амфибийни десантни машини AAV-7 влизат на въоръжение в румънските военноморски сили
Илин Димитров: TUI ни гарантира двойно увеличение на туристите
Марковски за убийството на Георги Кузев: Такава жестокост и такъв садизъм не съм виждал досега
Водещи централни банки водят двойствена монетарна политика
Иран няма да смекчи исканията си, след като САЩ отхвърлиха предложението му
Космосът трябва да бъде последната граница, а не поредното сметище
Агент на OpenAI в защитена среда е получил достъп до интернет
Microsoft излиза от надпреварата при AI асистентите, прави Copilot универсален
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
Сбогом на легналите полицаи - идва ново оръжие срещу високата скорост
Porsche патентова автоматик с фалшив педал на съединителя
Шампион във Формула 1 се сдоби с най-скъпото Bugatti Veyron
Мирчев: Притесняваме се вече какво да очакваме с правителството на Радев
Димитров: За България вече не трябва да се говори като за евтина дестинация
Борисов: Единственият изход е "Прогресивна България" и Радев да си ходят
Възможно е Вселената да е с форма на поничка
Възраждане на "Ръката на мъртвеца": Путин подготвя огромен бункер за ядрени удари