Агресивната автокрация на Путин изпарява меката сила на Русия

Говори се, че на въпрос кои са най-близките съветници на Владимир Путин, човек от обкръжението му отговорил сухо: „Иван Грозни, Екатерина Велика и Петър Велики“, пише за Financial Times Иван Кръстев, ръководител на софийския Център за либерални стратегии.

Наскоро руският президент открито се сравни с Петър, а нахлуването в Украйна с експанзионистичните войни на царя отпреди три века. За невъоръженото око действията му може би изглеждат като усилие за възстановяване на Съветския съюз или дори на царската империя.

В действителност това, което се разгръща, е преиначен край на последната европейска империя. Така нареченият „руски свят“, замислен като нещо по-голямо в културен план от Руската федерация, се принася в жертва на автокрацията и руския етнос. Тази визия е лишена от всякаква способност да привлича универсалните ценности и от каквато и да е примамливост за съседите на Русия. Отчаяният опит на Путин да заграби украинските земи е демонстрация на сила, която идва с цената на крах за меката сила на Москва. С нападението срещу Украйна той прекъсна връзките на Русия с Европа, като накара европейците да се отвратят от страната му.

Нов доклад на Европейския съвет за външни отношения, базиран на общоевропейско проучване на общественото мнение, сочи, че разривът с Русия е необратим, поне в краткосрочен и средносрочен план. По-голямата част от европейците са загубили всякакви илюзии относно интегрирането на Русия в техния свят. Мнозина подкрепят прекъсването на икономическите, културните и дори дипломатическите връзки с Русия. Западните санкции не успяха да променят руската външна политика, но принудиха европейските правителства да се разделят с идеята, че Москва някога може да бъде надежден партньор на Запада.

По отношение на меката сила инвазията в Украйна постигна две неща: решителен край на всяка съществуваща постсъветска идентичност и деградация на използването от Москва на съветската победа над Хитлер като част от нейната национална митология и международна репутация.

Преди анексирането на Крим от Русия много рускоговорящи в Украйна живееха без нужда да се питат дали са руснаци или украинци. Техните паспорти не определяха самоличността им. Сега, когато руските войски убиват хиляди хора, защото настояват, че те не са руснаци, а украинци, всяко подобие на постсъветска идентичност изчезна завинаги.

Войната в Украйна не е съветският момент на Путин, а неговият антисъветски. В деня, в който я започна, той говореше като някакъв бял генерал от руската гражданска война, а не като червения полковник, който всъщност беше преди падането на комунизма. Той обяви руснаците за истинските жертви на съветския режим, а Украйна за измислица, образувание, сътворено от Владимир Ленин.

Изграждайки своята автокрация, Путин разруши „руския свят“. Това се вижда най-добре в областта на културата. Империите най-често се раждат на бойното поле, но умират в книжарницата.

Само преди десетилетие рускоезичните секции бяха най-посещаваните в много украински книжарници. Вече не. След войната вероятно изобщо няма да има такива. В европейските градове, където до тази година повечето хора трудно можеха да различат руснаците от украинците и беларусите, сега те са научиха да правят тази разлика. За много украинци по улиците на Варшава или Берлин е политическо изявление да говорят на руски. Можем да сме сигурни, че много от техните деца никога няма да искат, или да си направят труда, да научат езика.

Ролята на руския език в европейския културен живот може да се окаже друга жертва на нашествието на Путин. Болшевишката революция и последвалият комунистически режим убиха милиони, но не успяха да угасят интереса на чужденците към славянския език. Много леви на запад и в глобалния юг разглеждаха руския език като езика на революцията и с желание го учеха.

Колониалната война на Путин в Украйна няма да изкуши хора извън Русия да започнат да учат руски. Точно обратното. Провокативната дефиниция на Москва за рускоговорящите в съседните страни като етнически руснаци драстично намалява желанието на правителствата в тези страни да насърчават рускоезичното образование.

Преди войната средната класа в Москва и олигарсите на Путин мислеха и действаха така, сякаш принадлежат както на руския, така и на западния свят. Такъв двойствен живот вече не е възможен. Замразените идентичности заменят множеството връзки. В Русия да си „руснак“ сега се определя от истинската или престорена публична подкрепа за войната на Путин със Запада. На запад да си руснак все повече се отъждествява с непринадлежност към Запада. Много руснаци, живеещи извън Русия днес, се чувстват като изгнаници.

Промяната на естеството на границата (а не просто на мястото й) между Русия и Запада е основната цел на путиновата война. За съжаление той я постига.