Еврозоната стои на пореден кръстопът, доверието ще определи бъдещата посока

Нестабилността на някои от държавите в еврозоната поставя бъдещето на монетарния съюз на кръстопът. Едната посока е към разпадане на единната общност заради прекалено големите несъответствия в икономическото развитие на нейните членове. Другата пък е към стабилизация и утвърждаване на еврозоната като силен играч на глобалната сцена, а на еврото – като на добра алтернатива на американския долар.

Последните няколко седмици навеждат на мисли, сходни с негативния сценарий за еврозоната. Кредитният рейтинг на Гърция бе понижен, а според мнозина икономически анализатори страната е изправена на ръба на банкрута. Спекулантите пък очакват следващото понижение на кредитен рейтинг на страна от еврозоната, като според преобладаващите мнения на ред са Испания, Ирландия и Португалия.

Интересен факт е това, че в момента основни държави от еврозоната не изпълняват критериите за членство. Още по-интересното е, че не става дума само за изпитващите в момента трудности страни като Италия, Испания и Гърция, а и за традиционно стабилни държави като Белгия и дори Германия.

Съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт на Гърция изглежда най-обезпокоителен, като прогнозите са, че през 2009 година то ще е 124,9 на сто. Сходни стойности от съответно 116,7 на сто и 101,2 на сто се очакват за Италия и Белгия. За Германия пък това съотношение ще е над 76,5 на сто, при заложен Маастрихтски критерий от 60 на сто.

Освен това според правилата за членство в еврозоната бюджетният дефицит не бива да надхвърля 3 на сто от БВП. Очакванията на ЕК са догодина в Ирландия той да скочи до 14,7 на сто, а в Гърция и Испания да възлезе на съответно 12,2 и 10,1 на сто. Този показател за Италия се очаква да остане относително стабилен – 5,3 на сто при отрицателно бюджетно салдо от 5 на сто за Германия.

Въпреки всичко обаче Европейската централна банка и лидерите на страните от еврозоната призовават за спокойствие и смятат, че с необходимите реформи ситуацията в „горещите точки“ ще се стабилизира. Мнението на пазарите обаче е малко по-различно – инвеститорите бягат от държавните облигации на Испания и Гърция и отново се насочват към тези, емитирани от Германия.

Позицията на ЕЦБ е, че Гърция трябва по възможно най-бързия начин да предприеме мерки, които да й позволят в края на следващата година отново да има рейтинг А. В противен случай страната може да изпита допълнителни трудности в набирането на средства за посрещане на задълженията си.

Така еврозоната отново показва своята стара слабост – липсата на единни дългови книжа и единен кредитен рейтинг. На фона на икономическата криза и разнопосочното движение на икономиките този въпрос все по-често попада сред темите на деня. Причината е, че различните кредитни рейтинги на облигациите, емитирани от различните държави, водят до сериозни разлики в цената на кредитния ресурс, който могат да си осигурят държави в тежко положение.

Тук идва и шансът на еврооптимистите, или онези, които вярват в бляскавото бъдеще на еврозоната. Към момента десетгодишни държавни ценни книжа на Гърция могат да се придобият при доходност от 5,4 на сто, което е с около 45% повече от това, което предлагат правителствените облигации на Германия например.

Доходността по десетгодишните държавни облигации на Ирландия е 4,8 на сто, а на тези на Италия – 4,0 на сто. Немските, поради голямото доверие към икономиката на страната и високия кредитен рейтинг, предлагат доходност от 3,2 на сто.

При това държавните облигации на Гърция гарантират годишен купон от 4,6 на сто, тези на Ирландия – 4,4 на сто, а тези на Германия – едва 3,5%.

Тези сравнително големи разлики в рисковите премии, изисквани от инвеститорите от страни, членуващи в общ икономически блок, показват недоверие. Това недоверие би могло да подкопае значително авторитета на еврозоната като стабилен икономически блок и да доведе до спад на инвеститорското доверие.

Евентуален отлив от инвестиции в страните в по-затруднено положение би повдигнал отново дискусията за ползите и вредите от участието във валутен съюз от типа на еврозоната. Защото с общата валута отделните страни са лишени от автономна политика по отношение на валутния режим, а от азиатските държави виждаме, че именно в него се крият шансове за стимулиране и рязко раздвижване на икономиката.