Соларното геоинженерство: възможно ли е планетата да бъде изкуствено охладена?

„Хората без съмнение са в състояние да охладят планетата изкуствено", казва професор Дейвид Кийт от Харвардския университет. Той се занимава със соларното геоинженерство - една доста спорна научна сфера. Тя се занимава именно с въпроса как хората биха могли да манипулират слънчевото лъчение спрямо Земята, за да възпрат промените в климата. В материал за Deutsche Welle Тим Шауенберг изброява основните технологии, които евентуално биха позволили това да се случи.

Вулканичната мощ

На 15-и юни 1991-а година при изригването на вулкана Пинатубо на Филипините на километри разстояние в атмосферата бяха изхвърлени тонове пепел и газ. Това бе второто по големина изригване на вулкан за века. За изненада на много учени събитието охлади Земята в следващите месеци с около половин градус.

Миниатюрните частици във въздуха, т.нар. аерозоли, отразяваха повече слънчева светлина обратно в Космоса. Резултатът: намаляване на затоплянето на Земята.

За да бъде охладителният ефект траен, трябва обаче аерозолите да се разпръскват в продължение на десетилетия и в големи мащаби. За целта биха могли да се използват балони, артилерия, самолети или огромни кули. А решението не е лишено от рискове - някои учени се опасяват от увеличаване на катаклизмите във времето, от киселинни дъждове или увреждане на озоновия слой.

До момента теорията почти не е прилагана на практика - предвиждаше се за първи път тази година да се направят опити с балон в атмосферата над Швеция, след което да се оценят резултатите и рисковете на метода. Но поради протестите на местните хора и на екоактивисти опитът бе отменен в последния момент.

Морето като огледало

Звучи невероятно, но някои учени изследват как може да се охлади Земята чрез покриването на големи части от водната ѝ покривка с изкуствена пяна. Процедурата се нарича "Ocean foaming"("Запенване на океана") или "Microbubbles" ("Микромехурчета").

Около 70 процента от повърхността на Земята са покрити с вода. Водата, която е тъмна заради дълбочината, отразява съвсем малко слънчева светлина и задържа много топлина. Според т.нар. ефект на Албедо колкото по-светла е една повърхност, толкова по-малко се затопля. Това би могло да се използва и при водата.
Идеята е следната: "Разработване на пяна, която рефлектира част от падащите слънчеви лъчи, и след това ги насочва към стратегически точки, където би могъл да се постигне определен климатичен ефект", казва Кори Габриел, климатолог от Калифорнийския университет в Сан Диего. 

Теоретически тази пяна би могла да отразява десет пъти повече слънчева светлина от тъмните водни повърхности. С достатъчно пяна планетата би могла да се охлади с 0,5 градуса по Целзий. Предложенията на някои учени са пяната да се полага от специални кораби или контейнеровози.

Този метод засега не е достатъчно проучен и скоро няма да бъде приложен. А и последствията за морските екосистеми от полагането на огромни количества пяна върху водата засега са напълно неясни. Освен това отраженията върху климата и местното време биха били трудно контролируеми.

Градове в бяло

През лятото в много градове става истински горещо в сравнение с по-слабо заселените райони. В Ню Йорк например температурата е с между 1 и 3 градуса по Целий по-висока, отколкото в околността. Причината: тъмните покриви, улици и тротоари се загряват повече от дърветата, по-светлите полета и местностите, в които растения хвърлят сянка.
И за това има решение: къщите и покривите да се боядисат в бяло. Това е хем лесно, хем относително евтино, а освен това ще охлажда. Един бял покрив е към 30 процента по-хладен от черния. В традиционната архитектура в африканските, арабските и южноевропейските страни отдавна се прави именно така, за да се отблъсне жегата.

“Местните температури биха могли да се понижат с около един градус. В много горещите дни, когато слънчевото излъчване е много силно, ефектът би могъл да е дори по-висок", казва професор Соня Сеневиратне, климатоложка от Техническия университет в Цюрих.

В Ню Йорк по специална програма от 2009-а година насам над един милион квадратни метра покриви са боядисани в бяло. Този цвят не само охлажда сградите, но и пести енергия, например за климатици. Учените предполагат, че ако всички покриви и тротоари по света бъдат боядисани в бяло, ще се спестят емисии парникови газове, колкото на 700 средноголеми електроцентрали, работещи на въглища.

Ще влезе ли соларното геоинженерство в експлоатация?

Пребоядисването на покривите в бяло постига ефект върху локалния климат, освен това няма никакви опасни странични явления. Заради потенциалните рискове обаче разпръскването на аерозоли в стратосферата и полагането на пяна по водната повърхност надали ще се прилагат скоро.

В научните среди има два лагера, които са на противоположни позиции по въпроса дали си заслужава да се инвестира в изследванията в сферата на соларното геоинженерство. "Ако не правим проучвания, следващото поколение ще трябва да взима решения без нужните знания - и може да се стигне дотам, че да се прилгат методи от този вид без изследвания", смята Дейвид Кейт. "Това би било глупаво и аз мисля, че съществува нещо като етичен императив - да осигурим информация на следващата генерация”.

Дори много учени да мислят по-различно от Кейт, в едно отношение всички са единни: трябва да намалим емисиите парникови газове колкото може по-бързо и в дългосрочен план да намерим начини за приспособяване към промените в климата. Защото дори соларното геоинженерство няма да може да върне часовника назад и да предотврати затоплянето на климата.