Действията на Фед не отговарят на думите на Пауъл

Преди седмици Федералният резерв на САЩ направи първата крачка към дългоочакваното затягане на паричната политика и повиши лихвите за пръв път от 2018 г., като сигнализира още шест увеличения тази година и намекна за свиване на рекордно големия си баланс. Само по себе си това не бе събитие за пазарите, които очакваха тези ходове.

Много по-интересно бе обяснението на гуверньора на Фед Джером Пауъл за действията на банката, което бе озадачаващо и доведе до възникването на въпросителни за това какво предстои, пише Клайв Крук от Bloomberg.

Инфлацията в САЩ достигна 40-годишен връх и продължава да задминава прогнозите на Фед. Новите очаквания са покачването на цените да достигне 4,3% в края на годината, което е с 1,7 процентни пункта по-висока прогноза спрямо тази отпреди три месеца. Въпреки това се очаква лихвата да е на ниво от 1,9% до края на 2022 г., което е с един процентен пункт над предишните прогнози и значително под равнището от 2,5%, което повечето икономисти смятат за неутрално (тоест няма да доведе до нарастване или спад на търсенето).

Следователно бе логично Пауъл да обясни защо паричната политика се променя толкова бавно, след като инфлацията вече е висока и по-устойчива, отколкото очакваше Фед, а санкциите срещу Русия ще влошат ситуацията.

Планът за лихвите разделя тези икономисти, които искат лихвите да са близко до нулата, за да не влошат крехкото възстановяване, което да премине в рецесия, и тези, които смятат, че Фед е позволил инфлацията да излезе извън контрол и искат по-агресивни ходове.

Перспективите са несигурни и Фед трябва да бори с рисковете. Затова и посланието трябваше да бъде, че да, има леко силна тенденция в търсенето, затова затягането не трябва да се бави, но трябва да внимаваме да не прекалим.

В изказването на Пауъл нямаше такъв баланс.

По отношение на рисковете той посочи, че вероятността от рецесия през следващата година не е особено голяма. "Към момента общото търсене е силно и мнозина прогнозират да остане такова. Ако погледнете пазара на труда, той също е много силен - условията са затегнати, а ръстът на работните места продължава да е на високи равнища. Балансите на домакинствата и бизнеса са силни. Така сигналите са, че това е силна икономика, която ще успее да процъфти, да не кажа издържи, но със сигурност ще процъфти на фона на малко по-неадаптираща парична политика", каза Пауъл.

Има ли наистина този тип икономика нужда от още една година на (действително намаляващи) парични стимули - или "приспособяване", както го нарича Пауъл? Всъщност Пауъл дава аргументи против отлагането на затягането, сякаш гледната точка, че Фед вече твърде дълго е отлагал, не съществува.

Гуверньорът бе попитан и дали не смята, че Фед изостава спрямо други големи централни банки. В отговор той посочи, че мисленето в ретроспекция не е от особена полза за настройването на паричната политика, която е ориентирана към бъдещето. Ако Фед, знаейки това, което вече знае, е щял да затегне политиката си по-рано, то той има базата да навакса и да увеличи лихвите с 50 базисни пункта или повече, а не с 25 базисни пункта.

Нормално е икономистите, които смятат, че Фед изостава, да са объркани. Те чуха, че централната банка е съгласна с техните анализи, но по някаква причина не прави това, което тези анализи изискват.

Това кара човек да се чуди дали не е можело Фед да действа различно на последното си заседание, ако не беше прекарал толкова време да подготви пазарите за възможно най-нежния старт на затягане. Това изглежда доста възможно и сочи към устойчив проблем в комуникацията на финансовата институция.

Изказванията на банкерите и прогнозите водят до затвърдени очаквания - такива, които впоследствие Фед се колебае да разочарова. Плановете на банката за лихвите показват, че през тази година може да има още шест лихвени повишения. Това, което те наистина показват е, че централните банкери са много объркани за това какво трябва да правят с лихвите.

Очакванията за основната лихва през четвъртото тримесечие на 2022 г. варират между 1,4% и 3,1% и нито една от тези стойности не е предложена с особена сигурност. Огромна грешка е да позволим на медианните прогнози за ниво от 1,9% да водят очакванията, както се случва.

Когато бъдещето е несигурно - а рядко е било толкова несигурно, колкото е в момента - защо да караш инвеститорите да правят грешни предположения, особено когато това може да ограничи гъвкавостта, от която може да имаш нужда? Фед трябва добре да обмисли как комуникира с пазарите.