И. Шнабел: COVID-19 ни дава голям шанс за екологизиране на нашата икономика

Пандемията от коронавирус (COVID-19) представлява безпрецедентен шок в много измерения. Блокадите доведоха до временно затваряне на много производствени обекти. Глобалните въздушни и пътни пътувания стигнаха до виртуален застой. Ефектите са толкова големи и толкова разрушителни, че общите емисии на въглероден диоксид (CO2) през 2020 г. ще бъдат с около 4% до 7% по-ниски от изчислените преди кризата. През последните 120 години никога не е имало събитие с толкова драматично въздействие върху глобалните емисии на CO2.

Това заяви членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел на виртуална кръгла маса на тема „Устойчиви отговори на кризи в Европа“, организирана от изследователската мрежа INSPIRE.

И все пак проучванията показват, че дори съществените ограничения в производството и мобилността, които бяха необходими за спиране на разпространението на вируса, не биха били достатъчни, за да се ограничи глобалното повишаване на температурата до 1,5 градуса по Целзий преди предпромишлените нива, каквато е целта, заложена в Парижкото споразумение за климата от 2015 г. еу

За постигането на тази цел според Организацията на обединените нации глобалните емисии трябва да намаляват със 7,6% всяка година между 2020 и 2030 г. Предвид икономическите и социалните затруднения, свързани с намалението през тази година такъв спад едва ли е възможен чрез просто намаляване на икономическата активност.

Следователно пандемията е силно напомняне, че предотвратяването на изменението на климата изисква фундаментална структурна промяна на нашата икономика, предизвиквайки системни промени в начина, по който се генерира и потребява енергията.

За да постигнем целта на Европейския съюз за ненулеви емисии на парникови газове до 2050 г., отговорът ни на нарастващите рискове от изменението на климата трябва да започне с начина, по който възстановяваме икономиките си след пандемията.

Тя представи три стълба, за да се ускори преходът към нисковъглеродна икономика: ефективна цена на въглерода, силна инвестиционна програма и по-екологичен финансов пазар.

„Централните банки играят роля за смекчаване на рисковете, свързани с климата, дори в рамките на традиционните си мандати, тъй като глобалното затопляне крие сериозни рискове за ценовата стабилност“, зави Шнабел.

Цените на въглерода като централен инструмент

Системата за търговия с емисии в ЕС (СТЕ) е най-големият пазар на въглерод в света. Неговата схема „ограничаване и търговия“ осигурява механизъм както за намаляване на общото количество емисии по икономически ефективен начин, така и за осигуряване на адекватна цена на замърсяването.

Неотдавнашно проучване показва, че СТЕ е спестила повече от един милиард тона CO2 между 2008 г. и 2016 г., което е с 3,8% намаление на общите емисии в целия ЕС.  И само тази седмица цените на въглерода достигнаха най-високото си ниво от повече от десетилетие, въпреки рязкото свиване на съвкупното търсене и потреблението на енергия, което вероятно отразява очакването на по-строги климатични политики в рамките на европейската Зелена сделка. еу2

От друга страна обаче понастоящем СТЕ обхваща само икономически сектори, които заедно представляват по-малко от половината от общите въглеродни емисии в ЕС, докато останалите сектори са обект на пакет от нехармонизирани мерки в целия Европейски съюз. Глобално решение е недостъпно.

Освен това цените на въглерода не са достатъчно условие за управление на прехода към по-устойчива икономика.

Насърчаване на зелени инвестиции и иновации

По-високите цени на въглеродните емисии биха могли да носят риск за домакинствата, които не могат да насочат разходите си за потребление на по-екологични технологии.

Следователно са необходими силни усилия за публични и частни инвестиции. Публичните инвестиции могат да служат за катализатор в този контекст. Инвестициите в инфраструктура, например за зареждане на електрически превозни средства, могат да предизвикат широки промени във вида на енергийния микс, използван в обществения и частния транспорт.

Коронавирусната криза предлага голяма възможност. Тя има потенциала да помогне за ускоряване на възприемането и разпространението на зелени и устойчиви технологии в големи части от икономиката.

Политиците трябва да позволят, улеснят и подкрепят този процес. Но обхватът на политическите грешки се увеличи значително, тъй като кризата принуди правителствата да разширят ролята си в икономическата дейност.

Не може да има съмнение, че силният фискален отговор на кризата беше и необходим, и адекватен. Въпреки това съществува риск някои от мерките - ако се запазят твърде дълго - да забавят необходимите структурни корекции. Още преди пандемията някои сектори, които са с интензивни на въглеродни емисии, бяха изправени пред трудности след промяната на потребителските предпочитания.

Втората причина е, че кризата ще доведе до значително увеличаване на тежестта на държавния и частния дълг. Емитирането на публични и корпоративни облигации достига рекордни нива.

Това са причините, поради които Фондът за иновации на ЕС и фондът за възстановяване на ЕС са толкова важни. Ако бъдат съпроводени с национални мерки, които подобряват общата бизнес среда, те ще бъдат основни политически лостове за по-фундаментална трансформация на европейската икономика и преодоляване на краткосрочния инвестиционен подход, който пренебрегва свързаните с климата рискове.