IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

И. Шнабел: COVID-19 ни дава голям шанс за екологизиране на нашата икономика

Членът на Изпълнителният съвет на ЕЦБ смята, че стратегиите за излизане от коронавирусната криза трябва да са съобразени с климатичните цели

20:25 | 17.07.20 г. 3
Автор - снимка
Създател
<p>
	Снимка:&nbsp;&nbsp;Alex Kraus/Bloomberg</p>

Снимка:  Alex Kraus/Bloomberg

Озеленяване на финансовите пазари

Голямото увеличение на необходимата емисия облигации в отговор на пандемията предлага възможност за задълбочаване на зеления финансов пазар. През последните години емитирането на зелени облигации непрекъснато се увеличава, със силен акцент върху еврозоната и върху публичните агенции и финансовите институции.  еу3 еу3

Но вселената на зелените облигации остава изчезващо малка в сравнение с общата вселената облигации и въпреки експоненциалния скок в търсенето на инвеститори за зелени активи през последните години

Например дневният оборот на търговията с френски конвенционални държавни облигации остава значително по-висок от този на техните зелени контрагенти.

Настоящата криза може да даде безпрецедентен тласък на зеления финансов пазар и по този начин да помогне за намаляване на разходите за преход към нисковъглеродна икономика.

През последните седмици вече видяхме, че компаниите и правителствата използват по-разнообразни и креативни стратегии за финансиране. Много правителства от еврозоната започнаха или планират да емитират зелени облигации за първи път.

Това несъмнено е добра новина. Но настоящите пазарни сили няма да са достатъчни за мобилизиране на средствата, необходими за финансиране на прехода към по-устойчива икономика. Спешно са необходими по-нататъшни политически действия, предимно на два фронта.

„Първо, разходите за криза са основно финансирани от дълга. Но нарастващите емпирични доказателства показват, че фондовите пазари са по-ефективни от пазарите на облигации за финансиране на екологизиране на нашата икономика, предвид високата интензивност на капитала, високите рискове и дългосрочния хоризонт на повечето проекти“, заяви Шнабел.

Ето защо Европа спешно трябва да постигне по-бърз напредък към създаването на истински съюз на капиталовите пазари със силен акцент върху пазарите на акции. Пазарите на акции в еврозоната остават твърде плитки и споделянето на рискове отвъд границите им е твърде ограничено, за да се издигне икономиката по-устойчив път на растеж.

Второ необходим е по-бърз напредък в разкриването и стандартизацията.

За да могат пазарите да подкрепят по-добре екологизирането на икономиката и да смекчат рисковете за финансовата стабилност, цените на активите трябва правилно да отразяват външните фактори, свързани с изменението на климата.

В настоящия момент обаче финансовите пазари търпят различни пазарни провали. Несигурността за това какво всъщност се определя като зелена дейност, е един от тях.

Приемането в средата на юни на регламента за таксономията на Европейската комисия беше важна стъпка за създаване на система за класификация за устойчиви икономически дейности.

Роля на централните банки в борбата с изменението на климата?

Климатичните промени, ако не бъдат адресирани бързо, могат да се очакват влияят върху икономиката по начин, който представлява съществен риск за ценовата стабилност в средносрочен и дългосрочен план.

„Пандемията на коронавирус демонстрира предизвикателствата, пред които са изправени централните банки, за да се противопоставят на големи и трайни глобални шокове, като същевременно остават верни на основния си мандат. Именно с тази мотивация в момента изследваме как да интегрираме свързаните с климата рискове в основните ни макроикономически модели“, коментира Шнабел.

Според нея има три основни пътища, чрез които ЕЦБ и централните банки като цяло могат да дадат своя принос.

Първият е чрез участието в определянето на правила и стандарти и насърчаването на научните изследвания за по-добро разбиране на последиците от изменението на климата върху финансовите пазари и паричната политика. Тези дейности са съществено важни за насърчаване на обединението на капиталовите пазари.

Вторият начин, по който ЕЦБ може да допринесе, е като гарантира, че тя самата е екологосъобразен и отговорен инвеститор. „Вече правим това за инвестициите в нашия пенсионен фонд и сега проучваме варианти за други портфейли на непаричната политика“, коментира Шнабел.

„Третият и най-противоречив начин, по който можем да допринесем е, като вземем предвид съображенията за климата при проектирането и прилагането на нашите операции по паричната политика“, каза тя.

Вече като част от програмата за закупуване на корпоративен сектор (CSPP) и пандемичната програма за спешни покупки (PEPP), Евросистемата купува допустими зелени облигации.

„По-трудният въпрос обаче е дали Евросистемата трябва да надхвърли настоящите усилия и да бъде по-проактивна и по-силна в екологизирането на своите покупки на активи или в коригирането на условията на своите операции по рефинансиране, включително рамката за обезпечение, да поема рискове, свързани с изменението на климата предвид“, коментира Шнабел, Като каза, че това ще бъде в основата на стратегическия преглед на ЕЦБ.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 19:20 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

3
rate up comment 3 rate down comment 5
Dr. Vatnikov
преди 3 години
Тебе кво те интересува европейската икономика бе, копейко? Нали били лоши, еврогeйове, copocoиди и тн?! Гледай си там икономиката в Москалия, тя няма да мръдне от сегашното си ниво, не бой се!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 4 rate down comment 3
ing5rov
преди 3 години
Тия всичките , са платени да убият европейската икономика ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 5 rate down comment 4
Императорът
преди 3 години
Нормалните държави се борят да възстановят и заздравят икономиките си, тия безумци продължават да натрапват зелените си прocтотии !!! Именно коронакризата дава най-ясна представа какво ще стане там, където нормалните енергийни източници бъдат забранени - тотален колапс - енергиен, после икономически, после социален. За справка - баш на дъното на кризата потреблението на слуз е намаляло само с 20% !!! Затова според специалистите още след 4-5 години водещите европейски икономики ще потънат до дъното на световните Топ 10. Вероятно 33-а година няма да има европейска икономика в Топ 10 - нито една.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още