Централните банки трябва да запазят хладнокръвие в борбата с инфлацията

По време на пандемията централните банки на САЩ и еврозоната промениха своята стратегия за паричната политика, като прекратиха предишната си практика. След десетилетие на инфлация под целевите равнища и заетост, болезнено бавно връщаща се към предишните върхове, монетарните власти обещаха да бъдат толерантни към инфлация, която временно надвишава целта, стига продължаващите парични стимули да са оправдани по друг начин, пише Мартин Сендбу за Financial Times.

Сега централните банки изглеждат решени да възстановят онази монетарна версия на токсичния мачизъм, която казва, че ако не боли, значи не работи. Водещи представители на монетарните власти са все по-категорични относно намеренията си да намалят инфлацията, дори с цената на забавяне на растежа или покачване на безработицата. Пазарите разбраха намека и се подготвят за рецесия.

Централните банкери не изпитват удоволствие от това, разбира се. Те се аргументират с това, че няма по-добра алтернатива. Ако наистина е така, по-добре да са абсолютно прави, но за съжаление, аргументът им е по-слаб, отколкото мнозина си мислят.

Първоначално, нарастването на инфлацията беше почти изцяло приписвано на шоковете в предлагането. Но въпреки очевидната роля на войната на Владимир Путин срещу Украйна и последвалото затягане на доставките на газ, преобладаващото мнение някак се измести към обвиняване на прекомерното търсене.

Но едва тази година номиналните разходи надминаха нивото отпреди пандемията в САЩ; и все още не са го направили в Обединеното кралство и еврозоната. Дори в САЩ общият обем на закупените стоки и услуги (за разлика от пазарната им стойност) е колкото нивото отпреди пандемията. Т.e. не толкова бушуващото, а възстановяващото се търсене (което само по себе си е триумф на антикризисните политики) е изправено пред по-високи цени по причини, свързани с предлагането.