ЕС - между зелената надежда и енергийната реалност

Европейският съюз каза, че ядрената енергия и природният газ в крайна сметка могат да бъдат благоприятни за климата, но тази политика е толкова чувствителна, че знаехме, че ще срещне опозиция. Сега идва зелената реакция, която е толкова поучителна, колкото се надяваме да е и безполезна, пише Wall Street Journal в редакционен коментар. 

Врявата обгръща таксономията за зелени инвестиции, която Европейската комисия публикува около Нова година. Чрез включването в нея на производството на електроенергия от ядрена енергия и природен газ Брюксел се стреми да отключи стотици милиарди евро правителствени и частни инвестиции за благоприятни за климата проекти.

Последва възмущение от всички обичайни зелени заподозрени. То кулминира в доклад от Техническия консултативен панел, който се смята, че ръководи политиките на Брюксел по тези въпроси. Политически лидери в Испания, Австрия, Дания и Люксембург също изразиха противопоставянето си, а и Берлин изглежда е хладен.

На критиците им липсват технически аргументи. По отношение на природния газ те се оплакват, че предложените от ЕС прагове за емисиите на въглероден диоксид са твърде завишени. Правилото ще позволи на газова централа да има емисии от 270 грама CO2 на киловатчас генерирана мощност през целия си полезен живот, в сравнение с нивото от 100 грама, което еколозите смятат, че е необходимо за спасяването на планетата.

Но въпросното ограничение вече изисква значителни технологични иновации. Доклад на ООН от миналата година изчисли, че вредните газови емисии в момента са между 400-500 грама на киловатчас. И дори без тези евентуални иновации, изгарянето на газ отделя по-малко CO2 от над 700-те грама, изпускани от въглищата, които газът ще замени.

Еколозите също така възразяват, че благословията на Брюксел за газа и ядрената енергия идва с очакванията за технологичен напредък, който може да не се случи. Европейската комисия очаква ядрените оператори да разработят системи за отработване на горивото и поставя цели на газовите оператори да включат щадящи климата горива в своя микс.

От друга страна, по-голямата част от обещанието за възобновяеми енергийни източници остава далеч в бъдещето. Постигането на енергийна сигурност с вятърна и слънчева енергия ще изисква усъвършенствани технологии за съхранение, които още не съществуват. Комисията реши да позволи на инвестициите в ядрена и газова енергия да засилят стабилността на енергийните доставки, докато технологиите от възобновяеми източници са в състояние да посрещнат нуждите на съвременната икономика от енергия денонощно при всякакви метеорологични условия.

Повечето европейски правителства разбират всичко това, така че предложението на ЕК вероятно ще си осигури подкрепата на мнозинството от правителствата, от която се нуждае. Но планът също ще изисква одобрение от Европейския парламент, което ще се превърне в поредната мъчителна битка между зелената надежда и енергийната реалност.

Най-забележителното е, че критиците на ядрената енергия и природния газ пренебрегват настоящата икономическа и политическа криза, предизвикана от техните политики. Владимир Путин е основният бенефициент от климатичната мания и враждебността на Европа към изкопаемите горива и ядрената енергия. Той има енергиен лост спрямо континента, който никой диктатор не би трябвало да има. Брюксел със закъснение се опитва да коригира тази грешка, като насърчава по-интелигентни инвестиции в енергия.