Как ЕК си вкарва автогол в случая с Полша

Новата наказателна процедура на Европейската комисия срещу Полша, която бе заведена в сряда, е най-малкото проблематична. Защото, ако полският Конституционен съд беше наистина такъв, какъвто трябва да бъде, т.е. независим съд, какво би трябвало да направи полското правителство по отношение на решението, което сега се използва като причина за новото производство? 

Правителството няма право да отменя решения на Конституционния съд или да влияе върху бъдещата му съдебна практика. По същество ЕК иска от полското правителство да направи това, за което с право го критикува: да упражнява политическо влияние върху съдебната система, само че сега в друга посока.

А полският премиер Матеуш Моравецки нарече „бюрократичен централизъм" завеждането на наказателната процедура срещу неговата страна, след като полският Конституционен съд оспори върховенството на европейското право и правомощията на Съда на Европейския съюз. Според полския премиер решението на ЕК показва, „че тенденцията към развитие на демократичния централизъм, бюрократичният централизъм в Брюксел, за съжаление напредва, но трябва да бъде спряна".

ЕК обосновава процедурата и със съмнения относно независимостта на полския Конституционен съд. Всъщност от 2015 г. насам той се превърна в орган на дясната управляваща партия PiS; ясен пример за това е решението, че основни части от Договора за ЕС не са съвместими с полската конституция. Но ЕС трябва да внимава да не улеснява управляващата партия и сродните ѝ партии в други столици да оспорват подобни стъпки.

Когато преди десет години Виктор Орбан започна да премахва върховенството на закона в Унгария, ЕК реагира твърде предпазливо и твърде бавно. Ако сега иска да компенсира този пропуск с фалшива решителност, това може дори да увеличи щетите.