Държавни китайски банки ограничават финансирането за покупка на руски стоки

Поне две от най-големите държавни банки в Китай ограничават финансирането за покупки на руски стоки, предава Bloomberg.

Решението подчертава ограниченията на обещанието на Пекин да поддържа икономически връзки с един от най-важните си стратегически партньори в лицето на санкциите от страна на САЩ, ЕС и съюзниците им, посочва агенцията.

Офшорните звена на Industrial & Commercial Bank of China Ltd. са спрели да издават деноминирани в долари акредитиви за покупки на физически руски стоки, готови за износ, казват пред агенцията запознати източници. Деноминираните в юани акредитиви все още са достъпни за някои клиенти, но подлежат на одобрение от висшето ръководство на банката, допълват източниците.

Решението е заради инвазията в Украйна, която предизвика вълна от санкции от страни от западния свят. Тъй като акредитивите, свързани със стоки, се издават толкова често, те биха били сред първите трансакции, засегнати от новите мерки.

Bank of China Ltd. също ограничава финансирането за руски стоки въз основа на собствената си оценка на риска, според друг източник на агенцията.

Кредиторите все още не са получили изрични насоки за Русия от китайските регулатори, казват източниците на агенцията.

Отговорът на китайските банки може да бъде временен, особено като се има предвид, че западните санкции досега пощадиха енергийния сектор на Русия. Не е ясно дали китайските банки са се оттеглили от други форми на финансиране за руски компании и физически лица, а и политиката им може да се промени.

Решенията подчертават трудния баланс, пред който са изправени най-големите финансови институции в Китай и президента на нацията Си Дзинпин. Русия е основен доставчик на енергия за Китай и страните често се оказват на една и съща страна в геополитически спорове със САЩ. Китай обаче разчита на запада за реализацията на значителна част от китайския износ и контролират достъпа на Пекин до доминираната от долара международна финансова система.

Bloomberg припомня, че четирите най-големи китайски банки се съобразиха с предишните американски санкции срещу Иран, Северна Корея и дори висши служители в Хонконг, защото имат нужда от достъп до американската клирингова система в долари. В телефонен разговор с Владимир Путин в петък Си е призовал руският лидер да преговаря с Украйна, за да намали напрежението.

„Китайските финансови институции се отнасят сериозно към спазването на санкциите“, казва Бен Костжева, чуждестранен правен консултант в Hogan Lovells в Хонконг, който е работил и по търговски спорове и преговори между САЩ и Китай в офиса на търговския представител на САЩ. Той посочва, че те самите не искат да попадат под удара на санкциите заради достъпа им до американските системи.

ICBC, Bank of China и Китайската регулаторна комисия за банкиране и застраховане не са отговорили на исканията за коментар.

Тъй като международни кредитори, включително ING Groep NV и Rabobank, също налагат ограничения върху финансирането на търговията със стоки, свързано с Русия, търсенето на руския износ вероятно ще намалее. Китайските държавни вносители на въглища не могат да получат кредитни линии от банки в Сингапур за пратки от Русия, казват запознати.

Санкциите поставят китайските държавни финансови институции в трудно положение, защото много от тях са установили тесни връзки с Русия през последното десетилетие. Само московският клон на ICBC разполага с близо 1 млрд. долара активи до края на 2020 г. и предлага широка гама от услуги, деноминирани в юани, включително депозити, кредитиране, трансграничен сетълмент и търговско финансиране.

Bank of China, Agricultural Bank of China Ltd. и China Construction Bank Corp. също имат операции в Русия.

Най-големите политически банки в Китай - Китайската банка за развитие и Експортно-импортната банка на Китай, предоставиха на Русия кредит за десетки милиарди долари като част от инициативата на Си „Пояс и път“. С парите се финансират различни проекти - от инфраструктура до петрол и газ.

Всичко за войната в Украйна четете тук