НС възложи на здравния министър да представи концепция за здравното осигуряване

До 30 септември 2018 г. министърът на здравеопазването Кирил Ананиев трябва да представи за обсъждане в Комисията по здравеопазване на Народното събрание концепция за развитие на здравното осигуряване в България и за секторни реформи в сектора на здравеопазването с конкретни цели и срокове за изпълнението им. Това реши парламентът след разисквания по питане на депутати от БСП към министъра относно Националната здравна карта, предаде БТА.

Концепцията трябва да се представи след широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни, а резултатите от обсъждането да се представят на Комисията по здравеопазване.

В рамките на разискванията от БСП заявиха, че не приемат сегашния вариант на Националната здравна карта, защото в нея "има твърде много стъкмистика и е изчислена на неверифицирана здравна информация". По думите на Георги Йорданов здравната статистика не представя истинските данни за заболеваемост, потребности от хоспитализации и необходимост от лекарствена терапия. Сериозен проблем е липсата на медицински кадри като медицински сестри, акушерки и лаборанти. Картата мълчи по този въпрос, заяви Йорданов.

Според левицата картата не изпълнява основната си цел - да представи потребностите от достъпна и качествена медицинска помощ за всички български граждани, независимо от тяхното местоживеене. Решението е в електронното здравеопазване, смята Йорданов.

Сбъркана е философията на Националната здравна карта, заяви Нигяр Джафер от ДПС. Според нея това най-вероятно ще доведе до концентрация на здравните грижи в 5 големи града и след още 5 години достъпът в другите части на страната ще бъде изключително затруднен.

Здравната карта трябва да дава дефицитите, да се опитва да решава проблемите в регионите със затруднен достъп до здравеопазване, смята Джафер. Според нея в центъра на сегашната карта е броят на леглата в болниците.

Свръхфиксацията в броя на леглата, а не в проблемите на пациента и в достъпа до здравни грижи, е изключително порочна, каза Джафер. Според нея налице са опасни тенденции - задълбочаване на дисбалансите /свръхпредлагане в столицата и в още няколко града за сметка на другите райони/ и още нива на лимитиране. Ограничаване на броя на леглата е стесняване на лимитите, които вече съществуват за лечебните заведения, допълни тя.
Джафер препоръча на министъра да насочи усилията си към представяне на новия здравноосигурителен модел.

Националната здравна карта не създава напрежение, функционира повече от месец и системата по никакъв начин не промени своя начин на работа, каза Даниела Дариткова от ГЕРБ. По думите й картата е била нужна заради непропорционалното разрастване на различните видове медицинска помощ и различните видове лечебни заведения.

Основното й предназначение е да видим наличностите и да можем да планираме развитието на сектора, за да има еднакъв достъп на всички български граждани до медицински грижи, посочи тя. Дали правилно е подбрана методиката, това е било въпрос на публично обсъждане, допълни Дариткова.

Окончателният вариант на Националната здравна карта включва 33 481 легла, след периода на обсъждане са добавени 608 легла повече, каза тя. С тези легла могат да се осигурят 2 409 326 хоспитализации, посочи тя. По думите й 46% от седеммилионното население на България може да се лекува в болница. В ЕС се налагат 17 340 хоспитализации на 100 000 население, в България са 31 587, т.е. два пъти повече, каза тя.

В годините неглижираме профилактиката и превенцията, неглижираме извънболничната медицинска помощ, посочи Дариткова. Имаме една хипертрофирала болнична помощ и слабо развита доболнична помощ, с това предизвикателство трябва да се справим, отбеляза тя. За да се решат всички проблеми, ние трябва да търсим решение за усъвършенстване на здравноосигурителния модел, смята Даниела Дариткова.

Междувременно министърът на здравеопазването Кирил Ананиев съобщи по време на парламентарния контрол, че окончателно са приключили с влезли в сила решения две дела, по които НЗОК е осъдена да плати 20 992 лв., както и лихвите, и разноските по тях.

По искови молби от болници са образувани 66 дела на обща стойност 16 млн. лв., от които на първа инстанция са приключили 11, а на втора - 4 дела, посочи министър Ананиев. Подадени са касационни жалби по 4 дела, от които една е от лечебно заведение.

Размерът на главницата по тези искове се оспорва от НЗОК и се събират доказателства по реда на Гражданския процесуален кодекс. Размерът на лихвите и разноските по заведените дела не може да бъдат определени преди влизане в сила на решенията.