Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

България

Алексей Пампоров: В България няма адекватни жилищни политики за крайно бедните

Незаконните постройки в кварталите с концентрация на бедност трябва да бъдат оценени и конструктивно устойчивите да бъдат запазени, смята изследователят

Алексей Пампоров: В България няма адекватни жилищни политики за крайно бедните

Снимка: Личен архив

През миналата година неправителствената организация "Хабитат България" проведе социологическо изследване "Жилищни потребности и нагласи на семействата в квартали с концентрация на бедност в община Търговище и община Сливен”, в рамките на което са анкетирани 800 души в квартал "Малчо Малчев" в Търговище и село Голямо Ново в община Търговище, както и в квартал "Надежда" в Сливен и село Тополчане в община Сливен.

Въз основа на резултатите от изследването ще бъдат предложени препоръки за подобряване на жилищните условия и жилищните политки на местно равнище, които ще бъдат обсъдени на предстоящи кръгли маси с представители на двете общини, други местни власти, граждани и граждански организации. През януари 2022 г. ще бъде организиран Национален жилищен форум, на който резултатите от проучванията и препоръките да бъдат отнесени и към властимащите на национално ниво.

- Вие сте ръководител на социологическо изследване за жилищните потребности на семейства в квартали с концентрация на бедност в община Сливен и община Търговище. Какви са основните проблеми, които констатирахте там?

Проведохме проучването по поръчка на неправителствената организация „Хабитат България“, която от няколко години работи в квартали с концентрация на бедност. Противно на стереотипите, че хората в тези квартали така си живеят, представителите на „Хабитат България“ установяват, че обитателите им искат да живеят по-добре, но не разполагат с необходимите средства за това. Те искаха да направим проучване на жилищните условия на хората там, т.е. какви са доходите на домакинствата, в риск ли са от бедност през зимата във връзка с отоплението, с какво се отопляват и т. н. Искаха също така да видят има ли разлики между градовете и селата, като избрахме села с относително по-голям брой домакинства, така че да можем да направим добри извадки и съпоставки с градовете.

Основният проблем, който констатирахме, е, че наистина става дума за изключително дълбока бедност. Например в село Тополчане над 90% от домакинствата живеят под линията на бедността (която за 2020 г. е определена на 363 лв. за страната – бел. ред.). В такива условия е естествено, че тези хора не могат сами да се измъкнат и има нужда от публични политики с разбиране на бедността.

Един от проблемите, с които се сблъскват политиките е, че държавата често казва, че те са създадени за всеки, който иска да се възползва от тях. Например след началото на пандемията държавата каза, че е осигурила дистанционно обучение на всички. Но 40% от децата в кварталите с концентрация на бедност нямат достъп до интернет. Нашето изследване показа, че има зони в кварталите, в които изобщо липсва електричество, в някои домакинства се готви на газ заради липсата на ток. Няма как да очакваме, че тези деца ще имат лаптоп и интернет. Необходимо е да се промени перспективата на публичните политики.

Оказва се, например, че общините не предоставят услуга сметоизвозване в ромските квартали, които впрочем неправилно се наричат така, защото изследването ни показа, че там живеят и много бедни българи и турци, има мюсюлмани, православни, протестанти. Причината за липсата на сметоизвозване е, че част от къщите са незаконни. Общината казва: те не плащат данък смет и затова ние не предоставяме тази услуга. Но по този начин общината страда, защото сметището съществува и няма как да изчезне от само себе си.

Имаме много грешна представа за настоящото положение в кварталите с концентрация на бедност, която прехвърля изцяло вината към обитателите им и това е тъжно. Изследването ни показа, например, че в село Тополчане само един процент от домакинствата живеят на социални помощи, 90% от хората над 18 години работят, предимно в земеделието, където обаче възнагражденията са толкова ниски, че те остават под линията на бедността и се превръщат в типичен пример за работещите бедни.

Констатирахме също изключително висок процент на пренаселеност на жилищата, 40% от къщите в изследваните квартали са пренаселени. В Тополчане 90% от домакинствата живеят в пренаселени жилища, т.е. една стая е обитавана от пет-шест души.

- Един от проблемите, на които обръщате внимание в изследването, е незаконното строителство в кварталите. Доколко разпространен е този проблем и какво е възможното решение?

Проблемът с незаконното строителство е много голям и то не само в кварталите с концентрация на бедност, а в цялата страна. Когато беше приет Законът за устройство на територията, имаше частична амнистия, при която хората, които искаха да узаконят конструктивно добре изглеждащи жилища, можеха да го направят. Но отново много бедни домакинства не го направиха.

В някои квартали на София като „Витоша“, „Драгалевци“, „Симеоново“, „Горна Баня“ голяма част от постройките всъщност са незаконни. Голяма част от хората нарушават правилата от незнание, например при смяна на дограма в дома си вероятно само един на всеки хиляда души изпълнява разпоредбите на ЗУТ да разполага със съответното разрешително от общината. Но понеже има масовост, това не се забелязва.

В община Търговище установихме, че голяма част от жилищата имат нотариални актове, хората в изследваните квартали притежават земята или са купили къщите, но са започнали да дострояват незаконно – направили са още една стая или са вдигнали още един етаж, при което общината казва, че жилището е в разрез със закона. В другата крайност е община Сливен, където липсата на нотариални актове и делът на незаконните жилища са ужасяващи, почти няма домакинство с нотариален акт. Но ако се върнем към момента, когато е построен кварталът, се вижда, че тогава е имало устройствен план и кадастър. Първите къщи сигурно са законни и имат нотариален акт, но оттам-нататък какво се случва и защо общините допускат това израстване и презастрояване, не е ясно.

Тук вече имаме момент, в който държавата не си е влязла във функциите, това се случва в началото на прехода. Преди това нямаше чак такива гета и проблеми макар и по времето на социализма да съществуваха десетина по-бедни и пренаселени зони в България. Като цяло обаче държавата не допускаше хора да живеят на определен адрес, без това да се знае от общината, или да се строи безразборно, имаше правила.

Началото на прехода остави без работа много от хората с по-ниско образование, защото социализмът поддържаше икономика, която имаше нужда от нискоквалифицирана работна ръка. Изследвания от онова време показват, че 40% от ромите в селата са заети в селското стопанство, където беше достатъчно хората да имат само основно образование. Градските роми са заети в тежката индустрия, която също изисква голям брой неквалифицирана работна ръка. И заради рязкото обедняване тези хора постепенно губят жилищата, в които живеят до 1989 г.

Това довежда до интензивна вътрешна миграция към големите градове. Тогава Столипиново се превръща в настоящото гетото, докато преди това е обикновен жилищен комплекс в Пловдив. На места, където са настанени ромски или турски семейства, започват да прииждат техни роднини и те се пренаселват. За съседите става шумно, те се изнасят и се образуват такива големи зони с изключително висока концентрация на бедност и ниско образование.

Да, има незаконно строителство в тези зони, но нашият призив с „Хабитат България“ е, когато жилищата са конструктивно устойчиви, не пречат на инфраструктурата, не се намират във вододайни зони или резервати, защото имаше такива проблеми в ромските квартали в Стара Загора, държавата да помисли за начини за тяхното узаконяване вместо да ги събаря. В никакъв случай не лобираме за повсеместно узаконяване.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (11)

   1| 2    
1
 
0
 
11
преди 1 ден
Няма профилна снимка
баси от 10 коментра... 9 неадекватни! :):) май 80те % станаха 90% !
1
 
7
 
10
Императорът до: orchis
преди 1 седмица
Те искат да живеят по-добре, ама на чужд гръб и като изхарчат всички помощи, които им наливаме за ракия и цигари и пляскане, да имат още 1000-2000 на месец, за да живеят по-добре !!! Нали им даваха наготово апартаменти, цели мезонети, те ги обърнаха на koчини !!!
1
 
11
 
9
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
"Противно на стереотипите, че хората в тези квартали така си живеят, представителите на Хабитат България установяват, че обитателите им искат да живеят по-добре, но не разполагат с необходимите средства за това. " абе то и аз искам да карам червено ферари, да имам яхта и частен самолет (т.е. да живея по-добре), но нямам необходимите средстава за това.Може ли и за мен една "политика" да се помисли.
1
 
9
 
8
преди 1 седмица
Това е дискриминация по доходен признак. Разрешат ли на крайно бедните подобни неща ще искам и аз като си заградя 1 декар общинска земя някъде на къра да става моя.
1
 
8
 
7
преди 1 седмица
Всички незаконни свърталища (също хотели, богаташки къщи и т.н.) да бъдат унищожени, построилите ги да бъдат съдени и наказани според НК. Като искат да живеят в тая държава, ще се научат да спазват законите и, точно така, както ги спазват всички останали, включително 10% от собствените им съплеменници, които въпреки блазнещата възможност да живеят хем с привилегии, хем извън закона, са избрали да се трудят, да учат и да живият честно. Ако не им харесва да спазват законите ни: границите са отворени - а те са диво, чергарско плeме с герб - колело на талига. Пътят ги зове, свят голям, да си търсят други балами.

Още от България
Георги Шопов: Инфлацията в строителството е 28%