Големите банки нямат намерение да спрат финансирането на изкопаеми горива

Големите инвестиционни банки нямат намерение да спрат финансирането на компании, свързани с изкопаеми горива, става ясно от изявления на институциите, цитирани от Bloomberg.

Международната агенция за енергетика (МАЕ) призова инвестициите в нови находища на изкопаеми горива да спрат през 2021 година, но от началото на тази година, с помощта на инвестиционните банки, компаниите в сектора са емитирали облигации за 250 млрд. долара. Това е около средното ниво за 2016 година, когато още нямаше Зелена сделка на ЕС и екологични амбиции.

Изчисленията на Bloomberg показват още, че инвестиционните банки от САЩ, Япония и Канада са основните кредитори на изкопаемите горива.

esg

Източник: Bloomberg

В Европа, където зелените цели са много амбициозни и регулациите - строги, вече има банки, отказващи финансиране - например ING е отказала кредит на RWE заради обвързаността на компанията с въглищата. В България също има подобни заявки.

През 2022 година европейските банки ще бъдат подложени на "екологичен" стрес тест и тогава ще се види обвързаността им със сектора на изкопаемите горива, като опасенията са, че след тази проверка ще има увеличени изисквания за капиталова адекватност и повече регулации.

Еколозите искат спиране на финансирането на изкопаемите горива, но инвестиционните банкери имат друго мнение. Според тях секторът има нужда от средства, за да извърши очакваната трансформация. Пример е JP Morgan - в средата на октомври банката се присъедини към инициативата на Марк Карни за нулеви емисии от финансите и оттогава е работила по облигационни емисии на стойност 2,5 млрд. долара за фирми като "Газпром" и Continental Resources.

"Не можем просто да си тръгнем, защото светът все още е много зависим от изкопаемите горива за голяма част от енергийното потребление", коментира Мариса Бюканън, ръководител на звеното по устойчивост в клона на JP Morgan в Ню Йорк.

Много е важно тези компании да се модернизират, да въведат иновативни технологии и да намалят емисиите си, но е важно и да имат нужните средства, за да го направят, допълва още тя.

Това е аргумент, който често се повтаря във финансовите среди, особено когато банките трябва да се откажат от своите клиенти, печелещи от изкопаемите горива. Трябва да помогнем на своите клиенти да извървят пътя и да обновят своята остаряла база с нови, нисковъглеродни или безвъглеродни технологии, коментира и изпълнителният директор на HSBC Ноел Куин в интервю за Bloomberg.

Кредиторите са започнали да обсъждат плановете за енергиен преход със своите клиенти. Според представители на най-големите замърсители обаче въпросите, които се дискутират са доста повърхностни.

По изчисленията на Moody`s банките, застрахователите и инвестиционните посредници в 20-те най-големи икономики в света имат експозиции на стойност около 22 трилиона долара в въглеродноинтензивни индустрии. Кредитната агенция посочва, че това поставя банките в риск от загуби при влошаване на климатичните промени.

След климатичната конференция в Глазгоу от агенцията по климата на ООН - UNFCCC, коментираха, че това десетилетие е последното, което ни дава възможността да изпълним целите за недопускане на повишаване на температурите с повече от 1,5°С до края на столетието. По изчисленията на МАЕ, ако всички заявки, направени по време на COP26 бъдат изпълнени, до края на този век температурата ще се повиши с 1,8°С, което е над препоръчаната от учениците цел, но е стъпка напред.

Така сега на фокус идват финансовите институции и тяхната роля за декарбонизацията. Източници на Bloomberg споделят, че в заседателните зали избухват сериозни спорове между ръководителите на звената за устойчиво развитие и търговските банкери относно баланса между печалбата и климатичните промени. И най-често губещи са звената, отговарящи за устойчивото развитие.