Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Други

Китай налага нова форма на глобализация от Сенегал до Етиопия

След три десетилетия реформи Китай се промени и сега е негов ред да променя света, а Африка е последният континент, на който му предстои да се развива

Китай налага нова форма на глобализация от Сенегал до Етиопия

Снимка: Ройтерс

Китайското "настъпление" в Африка започва да променя лицето на континента. Според някои оценки вече над един милион китайци са се преселили в Африка по различни причини. На много места те оставят отпечатъка си върху всекидневието, можете да ги срещнете при всеки вътрешноафрикански полет - китайци от всякакви класи и произход, от ръководители на държавни концерни през строителни работници, бизнесдами и туристи до продавачи на химикалки, пише германският вестник Die Zeit.

Често това са хора със силен пионерски дух и все по-често можете да чуете истории като разказаната от бизнесмена, пристигнал в Кот д'Ивоар, без да знае и дума френски, който за няколко седмици построява фабрика за ПВЦ. Това е предприемаческа класа, която за трите десетилетия главоломен китайски растеж се е научила да се справя с постоянни трудности и е осъзнала, че големият риск предлага и големи възможности. От полза е също, че самият Китай до неотдавна бе развиваща се страна - предприемачите са запознати с този тип пазар и имат подходящите продукти.

След три десетилетия политика на реформи Китай се промени и сега е негов ред да променя света. За изключително кратко време той стана най-важният търговски партньор на Африка, изпреварвайки останалите с голяма преднина. Стойността на стоките, изтъргувани между Китай и континента през 2015 г., достигна 188 млрд. долара, или над три пъти търговския обем с Индия, която е вторият по големина партньор на Африка.

Дълго време отношенията следваха простичък сценарий - китайското правителство търси ресурси и политически партньори, a за постигането на тази цел държавните му компании строят пътища и правителствени сгради. Те прегръщат всички, дори най-лошите автократи - прозрачността и системата на управление са без значение. Практики, заради които мнозина обвиняват Китай в неоколониализъм.

Сега обаче отношенията между Китай и Африка стават по-сложни. Да вземем за пример Зимбабве. Само седмица преди военните да свалят от власт дългогодишния диктатор Робърт Мугабе през ноември, шефът на зимбабвийската армия пътува до Пекин. Дали там е получил одобрение за преврата? Това би било нарушение на принципа за ненамеса в работите на друга държава, който Китай традиционно спазва. Появява се обаче принципен конфликт - предвид мащаба, с който се увеличават китайските интереси по света, Пекин може да прецени, че е необходимо да се намеси, макар по-рано да порицаваше подобни действия.

Големите сделки в Африка все още се правят от китайската държава и нейните предприятия. Освен тях обаче има и много частни "наемници ", чиито брой според консултантската компания MsKinsey е близо 10 000. Сред тях има такива, които извършват хищническа експлоатация, занимават се с нелегален дърводобив или риболов.

Има обаче и други, които обучават и създават работни места, предлагат нови проекти и съживяват икономиката. Сред 1000-та компании, които MsKinsey анкетира, 89% процента посочват, че служителите им са африканци. Това означава 300 хил. нови работни места.

Със стратегия на "меката сила" към по-добър имидж

Китайската държава отдавна следва стратегията на меката сила, която се е доказала като успешна, създавайки например институти "Конфуций", аналог на германския институт "Гьоте".

Интересно е, че честните компании също започнаха да възприемат този принцип. В бедняшко предградие на Найроби китайски компании раздават хуманитарни помощи. Стремежът е да се дистанцираме от образа на жадни за печалба китайци, казва един от участниците.

Когато е необходимо, предприемачите дори се включват в националните стратегии на държавите, където работят. Пример е Етиопия.

В столицата Адис Абеба трамвайната линия преминава през града, който в задъханото си бързане към модерността не полага особени грижи за външния си вид. Линията е престижен проект, построен от китайци и единствен на целия континент извън Република Южна Африка (РЮА). В града е централата на Африканския съюз (АС) и Адис Абеба е показна витрина, нещо като местната столица на Африка.

Всички африкански страни имат в него свои представителства. Тук може да се види как се правят нещата, с китайците и от китайците. Близо до новата централа на АС, построена от китайци, са разположени офисите на китайски държавни компании. Китайските строителни фирми са из целия град. Китай не само е най-големият източник на финансиране за инфраструктурни обекти на континента, но и 50 % от международните проекти се изпълняват от китайски компании.

Дипломати от средите около АС разказват, че представителите на само две държави не трябва да си уговарят срещи предварително, а направо влизат навсякъде с предимство - домакините от Етиопия и китайците.

Наред с РЮА, Етиопия е най-важният африкански партньор на Китай. Още Мао Дзедун поставя на пиедестал етиопския император Хайле Селасие, знаейки каква тежест има той като представител на свободна Африка. С изключение на кратката окупация от Италия по времето на Мусолини, Етиопия остава пощадена от колониално господство. Усилията на Мао се отплащат. Когато ООН през 1971 г. гласува дали мястото в Общото събрание и Съвета за сигурност да бъде дадено на Пекин или на Тайпе, много от необходимите гласове идват от Африка.

Етиопия избра китайския модел на развитие и изцяло заложи на индустриализацията.
"Ще станем Китай в Африка, промишленото сърце на континента", обещават непрекъснато етиопските лидери. В цялата страна китайски фирми изграждат индустриални паркове. Китайски предприемачи инвестират, подкрепени от правителството в Пекин, и Етиопия, повече от всяка друга страна в Африка, следва китайския модел.

Промишлена зона "Аваса" край Адис Абеба. Управителят на текстилна фабрика Дани Лю работи в бранша от 31 години. Той е преживял времето, когато работници от всички части на Китай са се стичали към заводите в южната част на страната, където са произвеждали стоки за целия свят. Той обаче става свидетел също така как изведнъж работниците стават по-малко и по-скъпи.

"Резултат от политиката на едно дете", посочва Лю. Евтиното производство за останалата част от света вече не е изгодно. Още в края на 90-те години китайското правителство дава нови указания на предприятията - да излязат по света, в други страни, и да изградят глобални компании, разказва той. Когато през 2008 г. избухва световната финансова криза и търсенето от Запада намалява, натискът върху китайските компании се засилва, те са принудени да търсят нови пазари.


Последни новини

Още по темата

Коментари (0)


Още от Други
ЕС не се съгласи с искането на САЩ за изолация на Иран