ЕК подобри очакванията си за икономическия растеж на България

Европейската комисия (ЕК) е по-оптимистично настроена за икономиката на страната ни. През 2018 година ръстът на реалния брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще достигне 3,8%, преди да се забави до 3,7% през 2019 година. Това гласи пролетната прогноза на комисията за развитието на общността.

За сравнение - в предишния си доклад от Брюксел посочиха, че ръстът на българската икономика през тази година ще достигне 3,7%, а през 2019 година ще бъде 3,5 на сто.

Основният двигател ще остане вътрешното потребление, сочат още анализите на ЕК. Това се дължи на подобряването на ситуацията на трудовия пазар и повишаването на реалния разполагаем доход. Ниските лихви ще продължават да подкрепят растежа на частните инвестиции.

Като цяло се очаква през тази година тласък на инвестициите да даде правителството чрез своите капиталови разходи, подкрепени от европейските средства за периода 2014-2020 година, посочват от Брюксел.

Според оценката на ЕК рисковете за икономиката са балансирани като основната заплаха за ръста е външна, заради отворения характер на икономиката. Брюксел все пак предупреждава, че увеличените заплати и заетост може да доведе до свръхпотребление, както и да се постигне "свръхмобилизация" на европейските фондове.

Очакванията на Брюксел са, че силното вътрешно потребление ще подхрани инфлацията. През 2017 година потребителските цени се повишиха с 1,2%, но през следващите две години ще расте на фона на по-добрата покупателна способност на домакинствата и поскъпването на електроенергията. Така през 2018 година инфлацията в страната ще достигне 1,8% и вероятно ще запази това ниво и през 2019 година.

Заетостта в България се завърна до нивата отпреди кризата - през 2017 година заетостта се повиши с 1,8 пункта и нивото на заетост е 64,3%. Прогнозата е, че ръстът ще бъде ограничен през следващите години, заради спецификите на трудовия пазар у нас. Нивото на безработица през тази година ще бъде около 5,5%, а през 2019 година ще падне до 5,3 на сто.

В Брюксел прогнозират, че публичните финанси на България ще останат под контрол. През 2017 година страната е приключила с излишък от 0,9% от БВП, което се дължи основно на по-малките публични разходи от планираните. През 2018 година и 2019 година излишъкът ще бъде в рамките на 0,6 на сто от БВП.

Намалението през тази година ще се дължи на повечето средства за капиталови разходи, особено идващите от европейските фондове.

През 2017 година публичният дълг намалява до 25,4%, а прогнозите са за допълнително свиване през следващите две години - съответно до 23,3% през 2018 година и 21,4% през следващата година.

Какво се случва в ЕС?

Като цяло темповете на икономическия растеж на ЕС се забавят леко през следващите две години, показват още анализите на Комисията. През 2017 година растежът на реалният БВП на общността достигна 2,4%, но през следващите две години се очаква намаление съответно до 2,3% и 2%.

Основните двигатели са потреблението, силните инвестиции и износа.

На някои пазари се наблюдава липса на достатъчно кадри на фона на рекордно високите нива на заетост. През 2018 година безработицата в ЕС ще се понижи до 8,4% и тенденцията ще се запази и през 2019 година, когато без работа ще бъдат 7,9 на сто от трудоспособното население в общността.

Брюксел отчита бавен ръст на инфлацията в ЕС и в еврозоната. Нивото във валутния съюз все още остава под целите на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 2 на сто. През 2018 година инфлацията в еврозоната ще бъде 1,5%, а през следващата година ще се повиши до 1,6%.

За ЕС цифрите са малко по-високи - ръстът на потребителските цени през тази година ще бъде 1,7%, а през 2019 година - 1,8%.

Въпреки благоприятните очаквания за икономическия растеж в перспектива се виждат все повече рискове, отбелязват още от Брюксел в пролетната си прогноза. Очакванията са за трайна нестабилност на финансовите пазари и прегряване на икономиката на САЩ на фона на стимулите за развитие. Заплаха за световния пазар са и готвените по-широки протеционистични мерки от страна на Вашингтон.