ЕСМ: От влизането в банковия съюз печели както България, така и еврозоната

Калин Анев Янсе е член на Управителния съвет и генерален секретар на Европейския механизъм за стабилност (ЕСМ) и Европейския фонд за финансова стабилност.

Преди да заеме длъжността, той е работил за Европейската инвестиционна банка, където една от задачите му е координирането на работата по създаването на Европейския фонд за финансова стабилност. Бил е и консултант по корпоративни финанси и стратегии към McKinsey&Company в Холандия. Янсе има стаж и в звеното за инвестиционно банкиране към JPMorgan в Лондон, както и в Honeywell Spain в Мадрид.

Investor.bg се срещна с него в София, за да потърси мнението му за състоянието на процеса по присъединяване на България към еврозоната, реформите в ЕСМ, бъдещето на еврото, финансовата стабилност на Италия и други.

- Г-н Янсе, нека започнем разговора си с България. Страната по всяка вероятност ще е следващата страна членка на еврозоната. Този път обаче налице са промени в правилата за членство включително с условието за членуване в Европейския банков съюз. Как ще се отрази това на България и не е ли това промяна на правилата след началото на играта?

- Първо е важно да припомним, че ЕСМ не е сред институциите, които решават кой да се присъедини към еврозоната. Има други европейски институции за тази цел. Все пак не бих казал, че има реална промяна на правилата. При създаването на Маастрихтските критерии Банковият съюз не съществуваше. По време на последната криза ние трябваше да подсилим Икономическия и паричен съюз освен всичко останало и чрез създаване на банков съюз. Световната финансова криза показа, че слабото разбиране на финансовите продукти и нестабилните банки могат да причинят много тежка глобална криза.

Фактът, че България трябва да изпълни условията на Банковия съюз, е от полза за страната, тъй като това ще ѝ позволи да направи банките си по силни и по-успешни, щом веднъж се присъедини към еврозоната. От тази ситуация печели както България, така и еврозоната.

- Не е ли възможно това да забави процеса по присъединяване?

- При присъединяването към еврозоната скоростта не е най-важното нещо. Това, което е от значение, е страната да е готова, стабилна и да има силни икономически основи. Тя трябва да изпълнява Маастрихтските критерии по устойчив начин и да има банкова система в добро състояние. Не е добре да се пришпорва процесът. Добре е, когато една страна се присъедини, тя да е напълно готова, за да може да се справи с това да е част от паричен съюз.

- Къде се намира България, когато става въпрос за прилагането на критериите за членство? Имайки това предвид, каква е реалистичната времева рамка за присъединяването ни към валутния съюз?

- Тъй като ние не сме институцията, която решава, гледам на това като външен наблюдател. Това, което виждаме, е, че по отношение на Маастрихтските критерии България се справя добре и напредва. Именно заради това през лятото беше изпратено положително послание от страните в еврозоната за това, че България трябва да се подготви за влизане в ERM II. Щом веднъж България се присъедини към ERM II, то тогава ще бъде дадена по-ясна времева рамка.

Като българин смятам, че амбицията на България за членство в еврозоната е фантастична. Ще е много добре страната да бъде част от еврозоната, тъй като единната валута предлага много възможности и страната може да се възползва от защитата на Единния надзорен механизъм и Единния фонд за преструктуриране, както и при необходимост от ЕСМ. Но най-важното е, че на този етап страната се подготвя добре.

- Подходящ ли е настоящият момент за влизане на страната в еврозоната?

- Дори и по времето на миналата криза имаше три страни, които се присъединиха към еврозоната – трите балтийски държави. И за тях това беше едно много позитивно развитие. То е от полза за техните икономики и признак за стабилност. Но също така е и геополитическа стъпка, тъй като това да са част от една интегрирана Европа от икономическа и финансова гледна точка гарантира сигурност. Вие бихте искали да сте част от целия пакет, който Европейският съюз предлага, включително от Икономическия и паричен съюз.