Испания процъфтява, но се обръща срещу Мариано Рахой

Успешното представяне на Мариано Рахой е в риск, и то от странната логика на испанската политика.

Министър-председателят влезе в изборите през 2015 г. при безработица от над 20% след години наказателни крайни икономии и множество корупционни обвинения срещу него и партията му. Въпреки това Рахой отрече обвиненията и някак се задържа на власт, разказва Bloomberg.

Сега икономиката процъфтява, разкритията в подкупи са до голяма степен част от миналото, а избирателите се отказват от Рахой както никога преди. Социологическите проучвания предполагат, че неговата управляваща Народна партия може да претърпи най-лошия си изборен резултат в историята, ако лидерът ѝ не я възроди преди края на мандата си през 2020 г. Традиционната ѝ защитна стена от пенсионери и консерватори започва да се пропуква.

„Рахой не се поддаваше на икономическата логика в продължение на няколко години, но избирателите не са готови да му дадат още свобода“, коментира Давид Пак Салас, професор по социология в University of Zaragoza.

Седмичните демонстрации на възрастни хора, протестиращи срещу оскъдното увеличение на държавните пенсии, може би изглеждаше смешно, докато около Рахой заплахата от Каталуния затихва, а нивото на безработица е на най-ниското си ниво от почти десетилетие. Но гневът сред ключовите му гласоподаватели подсказва по-дълбок проблем. 63-годишният премиер може би губи връзка с реалността.

Макар че често изглежда странно на международна сцена със слабите си умения с чужди езици и без професионален опит извън страната си, Рахой показва необичаен усет, вслушвайки се успешно в испанската психика.

По време на предизборните кампании през 2015 и 2016 г. критиците твърдяха, че на министър-председателя му е минало времето, докато той посещаваше домове за пенсионери и прерязваше лентичките на нови транспортни връзки. Вечерта преди вота през юни 2016 г. социологическите проучвания сочеха по-малко от 29% за Народната партия. Тя обаче получи 33% и Рахой стегна хватката си върху правителството.

Но откакто миналата есен избухна Каталунската криза, министър-председателят е в лоша ситуация.

Първоначално той бе предизвикан от призивите на новия му враг Сиудаданос (Гражданите) да се справи с бунтовническия регион. А откакто пое властта над Каталуния през октомври, той е доста смутен от неуспешните опити да екстрадира сепаратистките лидери, които избягаха от испанското правосъдие.

Рахой пропусна и нарастващия гняв сред пенсионерите, след като им даде увеличение от 0,25% на пенсиите, докато се хвалеше със съживяването на икономиката.

Друг удар за него бе и случаят с регионалния управител на Мадрид – Кристина Сифуентес, за която медиите обявиха, че е получила магистърска степен, без да посещава университет или да представи магистърска теза. Сифуентес, която по-рано бе изгряващата звезда на партията му, не успя да спре обвиненията, отричайки твърденията и отказвайки да се оттегли, което върна шуробаджанащината в Народната партия обратно на първа страница на медиите.

Либералите от Сиудаданос, които миналата година принудиха Рахой да замени управителя на южния регион Мурсия заради обвинения в корупция, дадоха на премиера едномесечен ултиматум да убеди Сифуентес да се оттегли. В противен случай ще спрат подкрепата си от правителството на малцинството на Рахой.

Сиудаданос и младите му лидери са в сърцето на проблемите на Рахой.

Партията се превърна в национална сила през 2015 г., за пръв път предлагайки на избирателите благоприятна към пазара алтернатива на дясноцентристката Народна пария. Каталунската криза допълнително я окрили.

Докато Рахой се опитваше да намери правилния отговор към каталунците, за да избегне потенциалния ответен удар, Сиудаданос си спечелиха страхопочитанието на правителствените юристи, получавайки одобрението на противниците на Каталунската независимост в региона и останалата част на Испания. На регионалните избори през декември партията се оказа на първо място, докато Народната партия бе почти заличена.

Ако парламентарните избори се проведат сега, Сиудаданос биха спечелили 26% от вота, а Народната партия – 24%, което би било най-слабото ѝ представяне в историята, сочи социологическо проучване на базираната в Мадрид консултантска агенция Quantio.

Рахой има една година да обърне нещата, преди работните места на хиляди представители на Народната партия да се окажат в опасност на местните, регионалните и европейските избори следващия май. Ако войските зад Рахой видят, че лидерът им не може да защити прехраната им, то пречките може да се превърнат в истински погром.

„Вятърът на промяната е доста силен в момента“, коментира Нарсисо Мичавила, председател на социологическата агенция GAD3 и чест съветник на партията на Рахой. „Избирателите търсят изход“.