Руските власти откриха десет причини за повишаване на данъците

Кремъл завършва подготовката на президентски указ с целеви показатели по десет приоритетни области. Тези насоки ще се превърнат в аналог на предишните национални проекти и на постановленията през май. Бюджетът ще бъде изцяло подчинен на тяхното изпълнение. През следващите шест години руското правителство ще трябва да намери допълнителни средства, които според различни оценки, са между 1 и 2 трилиона рубли всяка година, пише „Независимая газета“.

Държавната дума има малко време да обсъди новите данъци, които ще осигурят ресурсна база за изпълнение на поставените от президента задачи. В парламента вече има два законопроекта за прогресивната скала на данъка върху доходите. Скоро може да се появят нови предложения за данъка върху добавената стойност (ДДС), данъка върху продажбите, обществените ползи и др.

В Държавната дума остава все по-малко време за обсъждане на тези данъчни нововъведения, които ще помогнат за изпълнение на задачите, зададени от Владимир Путин в мартското обръщение към Федералното събрание. Най-малко два законопроекта за данъчната реформа в момента се разглеждат в парламента.

И двата са за въвеждане на прогресивна скала на данъка върху доходите на физическите лица. Едната версия е разработена от депутати от Комунистическата партия, а другата от партията „Справедлива Русия“. Но това не са единствените варианти. В Държавната дума се очаква да постъпи и предложение за данъчна реформа от министрите.

"Правителството активно обсъжда промените в данъците. По-специално, увеличаването на ставката на данъка върху доходите на физическите лица с 2 процентни пункта до 15% с въвеждането на необлагаем минимум и провеждането на „петролни маневри“, свързани с увеличение на данъка върху добива на полезни изкопаеми с намаляване на експортните мита. Освен това се обсъжда въвеждането на търговски данък върху оборота, премахването на преференциалната ставка на ДДС от 10% за социални стоки като храни, стоки за деца и лекарства, както и увеличаването на ДДС с намаляването на социалноосигурителните вноски ", информират специалистите на Центъра за макроикономически изследвания на Сбербанк.

Според тях тези мерки са насочени към получаване на допълнителни бюджетни приходи, необходими за изпълнение на плановете от приоритетите на президента. Експертите обаче са на мнение, че това ще има отрицателен ефект върху доходите и потреблението на населението.

От своя страна, специалисти от Института за икономическа политика на името на Егор Гайдар анализират възможностите, свързани единствено с данъка върху доходите на физическите лица. Те напомнят, че "идеята за промени в данъка върху доходите на физическите лица се обсъжда от години, а обхватът на предложенията е доста широк".

Едно от предложенията е да се въведе прогресивна скала на много нива, като ставките могат да варират от 5 до 25% в зависимост от доходите на гражданите. Такъв законопроект беше представен в Държавната Дума в края на март.

Целта на друго предложение е да се повиши ставката само за хората с високи доходи. В същото време се предлага да се запазят 13-те процента за останалите, както и да се отдели групата на бедни граждани, които ще бъдат освободени от плащане на данъци.

За високи доходи може да се смятат доходи между 7 и 10 милиона рубли на година (очевидно това е един от вариантите на правителството) и 24 милиона рубли за една година, какъвто е вариантът на "Справедлива Русия", с който се предлага да се повиши налогът на богатите до 18%.

Законопроектът на "Справедлива Русия" беше внесен в Държавната дума в началото на февруари. Вариантът, който се приписва на правителството, е за увеличаване на ставката на данъка върху доходите на физическите лица до 15% с въвеждането на необлагаеми категории, но той все още не е внесен в Думата. Но, както казва говорителят на Държавната дума Вячеслав Володин, ако такова предложение постъпи, то депутатите ще го обсъдят.

Трети вариант предвижда да се увеличи ставката на данъка върху доходите на физическите лица, а според четвърти – налогът може да бъде запазен без промяна за всички на сегашното ниво.

В Института за икономическа политика смятат, че "увеличаването на данъчната тежест като цяло и по-специално на данъка върху доходите на физическите лица трябва да се разглежда като последна възможност".

Според изследователския екип на "Лабораторията за развитие на данъчната система" Елена Минина и Елисей Леонов, вместо да се увеличава данъчната тежест, е необходимо "ефективно да се използват съществуващите механизми на фискалната система, включително с увеличаване и насочване на обществените ползи, подобряване на системата за обществени поръчки и организационни и икономически процеси в бюджетната система като цяло".

Експертите уточняват, че правителството вече е възприело принципа на насочване, който предполага намаляване на броя на получателите на държавна помощ, като така ще се спестят бюджетни средства.

“Принципът е спорен, и както се оказва, правителството не иска да ограничава тези получатели“, коментират те.

Икономистите посочват отрицателните последици от увеличаването на данъчната тежест.

"Ако говорим за повишаване на данъчната ставка за всички категории от населението, аритметичният ефект се равнява на допълнителни 500 милиарда рубли или 0,5% от БВП. Той ще бъде придружен от спад в потреблението при ниска инвестиционна активност заради известни структурни проблеми, убедени са Минина и Леонов. – Но и тези допълнителни постъпления, които в рамките на бюджета обикновено са ниски и по-малко, например от акцизите върху тютюневите изделия, не са гарантирани, тъй като увеличаването на ставката ще бъде стимул за отиване в сенчестата икономика, при условие, че трябва запази нивото на събираемостта.”

По думите им общото увеличение на данъка върху доходите на физическите лица противоречи на идеята за борба с бедността, както и на задачата за стимулиране на цифровата икономика, която включва данъчни облекчения за някои проекти и дори за индивидуални специалисти.

„Сегашните данъчни стимули "понякога работят неефективно", посочват икономистите.

"Аргумент срещу евентуалното увеличаване на данъка върху доходите с въвеждане на необлагаем минимум е и фактът, че приспадането на данъка върху доходите на физическите лица ще увеличи зависимостта на бедните региони от трансфери от федералния бюджет и няма да разреши проблема с бедността, убедени са макроикономистите. – В същото време въвеждането на прогресивна скала носи не само риск от подценяване на данъчната основа, намаляване на стимулите за растеж, но и поемане на по-сложна и скъпа административна система с много неясни перспективи за запълване на бюджета."

Експертите препоръчват всеки от възможните варианти да се обсъди на широка дискусия, след което да се приеме окончателно от Държавната дума.

В същото време, за да изпълнят задачите, поставени от президента в обръщението му през март, е необходимо новите данъчни параметри да бъдат включени в бюджета за следващия тригодишен период.За да се направи това, рамката на данъчната реформа трябва да се изясни още в края на пролетната сесия.

Бизнесът обаче е нервен. Още през февруари на икономическия форум в Сочи председателят на Руския съюз на индустриалците и предприемачите Александър Шохин заяви, че "няма време".

"Данъчните проекти, ако бъдат приети през пролетната сесия, трябва да бъдат подготвени и предадени на Държавната дума в най-трудния период от съществуването на правителството, а именно при преобразуването му (след президентските избори) някъде в края на април”, поясни той.

Задачите, поставени от президента, изискват допълнителни ресурси. По данни на Сметната палата става въпрос за около 1 трилион рубли годишно в продължение на шест години. Но има и други оценки на експерти, които изчисляват, че годишните бюджетни разходи за изпълнение на всички изисквания в мартенското послание на Владимир Путин са около 2% от БВП, чийто еквивалент е 2 трилиона рубли всяка година.

Анализирайки решенията на властта, експертите стигат до извода, че, както изглежда, е планирано около половината от тази сума да се спечели от икономическия растеж, а другата половина да дойде от по-високите данъчни плащания и такси.

Общото мнение на икономистите, които анализират политиката на държавния глава, е че икономическите, социалните и други цели на страната през следващите шест години вероятно ще бъдат оформени със специален президентски указ.

Това постановление ще се състои от онези разпоредби и обещания, направени в посланието на президента на Федералното събрание през март. Работата по постановлението вече е към края си. На официалния уебсайт на Кремъл е фиксиран и крайният срок на разработката  –  15 април 2018 г.

Експертите прогнозират, че насоките, дадени от президента, не само, че ще бъдат конкретизирани, но те най-вероятно ще изискват приемането на специални детайлизирани програми, които ще "съпровождат" основния указ. Очевидно тези програми ще станат аналози на предишни национални проекти и на майските постановления.

Очаква се те да бъдат посветени на десет приоритетни области: здравеопазване, образование, демография, жилищна и градска среда, международно сътрудничество и износ, производителност на труда, малък бизнес и подкрепа на индивидуална предприемаческа инициатива, безопасни и качествени пътища, екология, цифрова икономика.

Според указанията, изброени в инструкциите, дадени от президента в мартенското послание, върху тези приоритети или нови "национални проекти" ще бъде рамкиран целият бюджетен процес през следващите години.