Инфлацията в еврозоната изкачи ново стъпало във възходящата си траектория

Инфлацията в еврозоната е продължила да се ускорява през юни, достигайки годишно равнище от 8,6%, докато през май показателят се е равнявал на 8,1%, съобщи европейската статистическа служба Евростат във вторник. За сравнение - през юни миналата година инфлацията е била на ниво от 1,9 на сто.

Същевременно инфлацията в Европейския съюз (ЕС) се ускори до 9,6% на годишна база през юни (спрямо 8,8% през май), докато година по-рано тя е била в размер на 2,2%.

Най-слаба инфлация Евростат отчита в Малта (6,1%), Франция (6,5%) и Финландия (8,1%), докато най-висока има в Естония (22%), Литва (20,5%) и Латвия (19,2%).

Основен двигател на движенията отново са били поскъпналите енергоизточници с принос от 4,19 процентни пункта.

Що се отнася до България, данните показват, че страната ни е в челната петица в класацията с годишна инфлация от 14,8 на сто. Преди нас на четвърто място е Чехия с резултат от 16,6%. За сравнение - през юни 2021 г. инфлацията у нас е била в размер на 2,4%, докато през май 2022 г. - 13,4 на сто.

инфлация

Предстои този четвъртък (21 юли) Европейската централна банка (ЕЦБ) да проведе заседание, на което се очаква регулаторът да обяви първото си лихвено повишение от над десетилетие в опит да озапти инфлацията.

Същевременно очакванията за предстояща рецесия на Стария континент нарастват на фона на избледняващото възстановяване след пандемията и на възможността от енергийна криза през зимата, пише Bloomberg.

Това допълнително увеличава натиска върху ЕЦБ. За разлика от САЩ, където правителствените стимули доведоха до ръст в потребителските цени, инфлацията в еврозоната се дължи основно на поскъпващите енергоносители - ситуация, допълнително влошена от войната в Украйна. Съответно ЕЦБ е изправена пред трудния избор, след като многократно бе критикувана за бавната си реакция, да сложи на пауза или да забави лихвените повишения, или да продължи напред, докато домакинствата и фирмите затягат коланите си.

"Дори да настъпи лека рецесия по-късно тази година, очакванията са инфлационният натиск да се разшири и през 2023 г.", прогнозира Айла Михр, старши икономист в еврозоната в Danske Bank. "Това, разбира се, изостря дилемата за паричната политика, пред която е изправена ЕЦБ", допълни експертът.

Според анализатори, анкетирани от медията, има 45% шанс за рецесия през следващата година. Допреди месец шансовете бяха за 30%.

Освен това, според източници на Ройтерс ЕЦБ може да не е толкова твърдо решена относно хода си този четвъртък. Масово очакванията са за лихвен ръст от 25 базисни пункта, които бяха загатнати и от управителя Кристин Лагард през юни.

Двама източници на Ройтерс обаче споделят, че централните банкери ще обсъждат дали ходът да е в размер на 25 б.п., или на 50 б.п.

Говорител на ЕЦБ отказа да коментира темата, посочвайки периода на затишие като причина. Този период се отнася към практиката централните банкери да избягват публични изказвания преди вземането на решение за пътя на паричната политика.