„Евтините” държавни бензиностанции могат да прехвърлят тежест от клиентите към данъкоплатците. Предлагането на „ниски цени” най-вероятно би довело до трупането на загуби, които публичният сектор да покрива. Точно това правят всички държавни компании и в момента. Нима през бюджета не плащаме за по-ниската цена на билета в БДЖ? В най-добрия случай, на колонката ще спечелим няколко стотинки, които после ще бъдат покрити от данъците ни. Ще платим и всичката корупция по етажите на новата мега компания.
И това наистина е добрият вариант, тъй като има и много по-негативен. Въобще няма гаранция, че държавните бензиностанции ще могат да предложат по-ниски цени на широк кръг клиенти. Цялостната услуга, която отива много отвъд сипването на бензин, най-вероятно ще е далеч от стандартите на големите играчи на пазара. Държавата не е много добра в спечелването на пазарен дял на конкурентни пазари, напротив – тя успява да губи пазарен дял дори на наглед гарантирани пазари. Ограниченият пазарен дял, както и огромният потенциал за злоупотреби – вижте например историите с горивото в БДЖ, силно ще лимитират възможността да се продава по-евтино.
Кампанийното ценообразуване обаче ще е възможно. Всъщност това е много силен политически мотив за влизането на този пазар – инструмент за щабово управление във времена на недоволство. Всяко бъдещо напрежение покрай пазара на горива в България и наченки за протести, ще могат да бъдат посрещнати с кампанийно решение на държавата да намали цената с няколко стотинки. Директен политически лост на пазар, който неведнъж е носил проблеми на правителствата в страната.
Да се върнем на основната тема с конкуренцията на пазара. Ако големият проблем е при данъчните складове, няма логика да се търси решението му в изграждането на държавни бензиностанции и хрантутенето на нова порция държавни капиталисти. Съществуват много възможни решения за данъчните складове и дори КЗК посочва такива. Една част от тях са свързани с мерки за ускоряване на процедурата по лицензиране на нови складове, тоест условия за по-бързо навлизане на пазара. Друга е свързана с възможността за двустранни споразумения и съхраняване на продукти в съседни държавни от ЕС. Трета би била с разписването на правила за отворен достъп до съществуващите данъчни складове. Това са по-пазарни решения, които заслужават внимание.
Ако нищо от това не може да проработи, чак тогава идва идеята за изграждането на държавни данъчни складове. Последните биха отменили тежестта по първоначалната инвестиция на търговците и биха били потенциално отворени за всички. Те също обаче носят рискове – няма причина да вярваме, че държавата няма да се провали и в тази дейност, а и биха изисквали сериозни инвестиции с публични средства. Това е единственият смислен дебат в темата с конкуренцията при горивата – как да се реши темата с достъпа до данъчните складове. Строежът на бензиностанции с публични пари едва ли ще донесе ползи за потребителите, но ще гарантира тежест за данъкоплатците.
