КНСБ е против предложения за промени, с които се цели по-лесен внос на работници от трети страни. От Синдиката смятат, че са необходими мерки за връщане на квалифицираните българи у нас, а не са нужни промени за облекчаване на вноса на работници от трети държави, предава БТА.
Президентът на Конфедерацията Пламен Димитров коментира последните предложения за промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, внесени от народни представители, които по думите му защитават исканията на част от бизнеса.
Получилите достъп до българския пазар на труда хора от трети държави през миналата година са 5156 от 52 държави извън ЕС, като близо 4000 са за сезонна заетост до 90 дни, останалите са в режим на другите механизми за получаване на достъп - "синя карта" и единното разрешение за пребиваване и работа, каза Пламен Димитров.
Според лидера на КНСБ тази статистика е показателна за липсата на наплив на чужденци. Тя се потвърждава и от отношението на бизнеса и правителствата на две държави, които се сочат като донори за нашия пазар - Молдова и Украйна. Вече осми месец двете проектоспогодби не могат да бъдат финализирани, защото няма интерес, единствената финализирана е с Армения, каза Димитров.
Според него няма причина да отпада както пазарния тест, така и списъкът на професиите, който върви с него за висококвалифицираните специалисти, които ползват режима на "синя карта". От КНСБ не виждат причина и да се увеличава общият процент от броя на работещите в даденото предприятия граждани на трети държава на 20 на сто, от сегашните 10 на сто, както се предлага. Той уточни, че тези проценти не се отнасят за сезонната заетост. „Няма ограничения за туризма - колкото искаш украинци, можеш да внесеш“, каза Пламен Димитров.
По думите му остава неясно и защо социалният министър е внесъл предложение само да има възможност, но не и задължение за промените около трудовата мобилност да се изисква мнението на социалните партньори.
С предложенията, които правят народните представители, се предлага разрешението за работа на чужденци да нарасне от три до пет години, каза Пламен Димитров и допълни, че това означава автоматично на петата година чужденецът да стане постоянно пребиваващ и български гражданин. По думите на президента на КНСБ това не се знае дали е хубаво, или лошо, но при всички случаи законодателят не трябва да бърза.
Двата синдиката ще поискат тези предложения да бъдат обсъдени на тристранен съвет.
Според експертите на КНСБ буди недоумение и предложението научните работници, които идват в България от трети държави да не сключват трудови или граждански договори с научните организации, а само споразумение за прием.
КНСБ настояват да се спазят всички граждански и трудовоосигурителни права и на стажантите, завършили висше образование, които работят у нас, или такива, които идват на стаж след втората година на обучение в България.


Варна приема XIV международен турнир по баскетбол на колички
Корабът "Ейбъл“ е обгорял, пожарът е бил тежък
Поредица от инициативи във Варна по повод Световен ден за психично здраве
Сърбия не покани Европейския парламент да наблюдава изборите
Стана ясно какво превозвал корабът "Ейбъл"
Финансовите министри на ЕС се договориха предварително за пазарния надзор
Vista: Глобалното търсене е най-силно отпреди ковид, част 2
Aramco ще достави пълните обеми петрол на Европа през следващия месец
Vista: Глобалното търсене е най-силно отпреди ковид, част 1
Скритото във вечните ледове на Русия може да е по-страшно от чумата
Въздушен шал удължава сезона за кабриолетите
Ford направи пикап от Mustang и го скри от света
Ineos Grenadier става армейски автомобил на НАТО
Volkswagen ID.Tiguan: три версии и пробег до 600 км
Тази Honda NSX струва 1 млн. долара
Зодиите, на които новолунието във Везни ще донесе късмет
26 октомври ще бъде неучебен, но присъствен ден за всички ученици
Мъж на 43 години загина в катастрофа на пътя между Казанлък и Крън
Черна гора арестува основателя на влиятелния руски провоенен блог "Рибар“
Травис Келси разкри как е прекарал своя рожден ден с Тейлър Суифт