Откъде минава пътят на България към еврозоната?

Членството на България в еврозоната не е нова касичка за допълнителни средства, а преди всичко отговорности и възможности. Това каза вицепрезидентът Илиана Йотова по време на международна конференция „България в еврозоната – възможности и предизвикателства“, организирана от Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите) и катедра „Международни икономически отношения и бизнес“ на Университета за национално и световно стопанство.

Йотова подчерта, че страната ни все още няма национална програма за възстановяване и икономически подем, която да защити пред ЕС. Според нея подобни дискусии с представители на научните и експертни среди ще утолят големия глад за повече информация, за анализ и за прогнози по отношение на бъдещето членство на България в еврозоната.

Именно липсата на информация и прозрачност при водене на преговорите Илияна Йотова определи като един от съществените дефицити по пътя на членството ни в пространството с единна валута. „Правенето на политики „на тъмно“ води до скептицизъм, до чертаене на всякакви конспиративни сценарии, до несигурност“, посочи вицепрезидентът, цитирана в прессъобщение от президентството. Илияна Йотова припомни, че само в рамките на два месеца българското правителство промени коренно решението си за подаване на документи за членство. Вицепрезидентът посочи, че в мъгла за обществото са останали условията, при които България е приета в ERM II (т.нар. чакалня на еврозоната), какви са ползите, рисковете, поемани ли са допълнителни ангажименти, извън финансовите и изпълнението на Маастрихтските критерии. 

За липсата на достатъчно информация по темата с пътя на България към еврозоната говори и от евродепутатът Цветелина Пенкова. „Имаме ясна диагноза – липса на достатъчно информация в общественото пространство и предлагаме ясно лечение - активни действия от страна на институции, ясна и икономическа стратегия за развитието на България с новите възможности, които са пред нас“, посочи тя.

Според Пенкова при влизането в ERM II и Банковия съюз България не губи,а прехвърля част от правомощията си към Европейската централна банка. По този начин се споделя суверенитет в тази сфера, не се губи.

На различно мнение обаче беше д-р Даниела Бобева, член на Института за икономически изследвания към БАН и зам. министър-председател на Република България (2013 г. – 2014 г.). Бобева подчерта, че е спорно дали участието на страната ни в т. нар. „Механизъм за тясно сътрудничество“ е било правилно решение. „На България й е нужна не фискална, а структурна политика. Има институционално неразбиране за това какво е еврозоната и е малко късно да се вайкаме сега, след като вече сме част от ERM II, дали е хубаво или лошо друг да надзирава системните ни банки.

На конференцията присъства и проф. Мирослав Церар от университета в Любляна и бивш премиер (2014-2018 г.) и бивш външен министър на Словения. „Въвеждането на еврото не е само икономика и финанси, това е политика, това е бъдещето на ЕС. Ако искаме солидна и стабилна Европа, трябва да работим за нея. България избра правилния път, сега трябва изпълни критериите и ще получи подкрепата на останалите страни-членки“, каза той пред аудиторията.

По думите на д-р Пол Танг, член на Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент еврото има влияние директно върху икономиката. „Ръстът на търговията на страните членки на еврозоната се увеличава непрекъснато и една от причините е единната валута. Когато се използва единна валута, тогава държавите са по-силни при посрещането на финансови и икономически кризи“, обясни Танг.

Според Ивайло Калфин, бивши министър на външните работи и евродепутат, член на ПП АБВ, влизането в еврозоната съвсем не е някаква политическа награда и има потенциала да промени много неща за България.  Той подчерта, че еврозоната се е променила много от създаването си до деня, в който България ще влезе в нея.

По думите му заедно с еврозоната се променя и ролята на Европейската централна банка , която започва да извършва и фискална политика – нещо, което не би трябвало да прави. „Действително ЕЦБ започва да прави повече от това, което прави една нормална централна банка“, подчерта Ивайло Калфин. Той е категоричен, че адекватни мерки в две структурни политики – образование и здравеопазване, ще ни доведат до иновативна икономика, която ще ни доближи максимално до „клуба на богатите“.