ИПИ: ERM II - нова глава за България в ЕС

С решение на Еврогрупата, финансовите министри и гуверньори на централните банки на Дания и България и президента на Европейската централна банка от 10 юли 2020 г. българският лев става част от механизма на обменните курсове (по-известен като ERM II). Присъединяването на българската валута към механизма е интересно, тъй като се извършва по нова и в голяма степен импровизирана процедура, която продължава две години, пише Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Тя включва поемане на ангажименти за структурни реформи от кандидатстващата страна, одобряването им от Еврогрупата и даване на положително становище за изпълнението им. Същата процедура преминава и Хърватия, чиято валута също става част от механизма на 10 юли т.г., като при нея процедурата протича за една година.

Присъединяването към механизма на обменни курсове обаче не е цел само по себе си, а само първата стъпка от дълъг процес за присъединяване на българския лев към единната валута – евро. Това включва както постигане на по-голяма степен на синхронизиране на бизнес цикъла в България с останалата част на еврозоната, така и постигане на по-висока степен на конвергенция, част от която се изразява в повишаване на местните доходи като дял от средните за Европейския съюз.

Това е процес, който изисква време, от една страна, и усилия под формата на структурни реформи, от друга. Както България, така и Хърватия поемат такъв ангажимент още с присъединяването си към ERM II. Изискванията обаче не са унифицирани за всички страни, каквито са Маастрихтските критерии, а са индивидуални за различните страни членки, като приоритизират най-належащите реформи.

Така например за присъединяване към ERM II България поема ангажименти в няколко направления:

- Приемане на макропруденциални инструменти, позволяващи налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите;

- Подобряване на надзора върху небанковия финансов сектор, което включва прилагане и отчитане на Плана за действие за надзора на небанковия финансов сектор, провеждане на оценка на активите и пасивите, разработване и прилагане на базирана на риска система на надзора съгласно  „Платежоспособност 2“

- идентифициране на слабости в рамката за несъстоятелност и приемане на пътна карта за отстраняването им,

- отстраняване на слабости при транспонирането на Директива (ЕС) 2015/849 срещу изпирането на пари (AML4-Directive) и одобряване на проектозакон за транспониране на Директива (ЕС) 2018/843 (AML5-Directive)

- модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики.

В същия порядък Хърватия поема следните ангажименти:

- Приемане на макропруденциални инструменти, позволяващи налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите;

- Ранно транспониране на Директива (ЕС) 2018/843 срещу прането на пари (AML5-Directive) в националното законодателство;

- Подобряване на качеството на статистическата информация;

- Подобряване на рамката за управление на държавна собственост – управление на държавни компании и държавни активи, включително продажбата им;

- Намаляване на финансовото и административно бреме върху бизнеса и либерализиране на определени професионални услуги.

Както се вижда част от ангажиментите са сходни – приемане на макропруденциални инструменти и подготовка за транспониране на последната директива срещу прането на пари, докато други се различават и отразяват належащите предизвикателства пред двете страни. Последващите ангажименти и за двете страни са тясно свързани с предварителните такива, като или ги надграждат, или, след изпълнение на някои от реформите, излизат на преден план като нови приоритети.

В Хърватия последващите ангажименти включват:

- Подобряване на рамката срещу прането на пари след транспониране на AML5-Directive в националното законодателство;

- Допълнително намаляване на финансовото и административно бреме върху бизнеса чрез допълнително опростяване на административни процедури и намаляване на пара-фискални и неданъчни разходи;

- Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики;

- Подобряване на националната рамка за несъстоятелност в съответствие с Директива (ЕС) 2019/1023.

В България последващите ангажименти включват:

- Гарантиране на устойчивостта на небанковия финансов сектор;

- Гарантиране на навременното и ефективно прилагане на новоприетия Закон за публичните предприятия;

- Прилагане на пътната карта за подобряване на рамката за несъстоятелност;

- Подобряване на рамката срещу прането на пари след транспониране на AML5-Directive в националното законодателство.

Видно е, че част от последващите ангажименти също са сходни, докато други се различават, включително има такива, които едната страна вече е изпълнила, а другата тепърва започва да работи по тях. Последващите ангажименти не са някакъв нов механизъм за натиск, а винаги са съществували и са разбирани като необходими предпоставки за устойчивото постигане на Маастрихтските критерии и присъединяването на страните към единната валута. Същото се случва и при присъединяването на естонската крона към ERM II през 2004 г., когато страната се ангажира да:

- Продължи да провежда благоразумна фискална политика;

- Поддържа макроикономическа стабилност;

- Подкрепи методично и устойчиво намаляване на дефицита по текущата сметка чрез ограничаване на ръста на вътрешното кредитиране и гарантиране на ефективен финансов надзор, както и чрез ограничаване на ръста на заплатите;

- Гарантира устойчивостта на конвергентния процес;

- Провежда структурни реформи, които да подобрят гъвкавостта и конкурентоспособността на икономиката.

Една от основните разлики между подхода при Естония, Литва и Латвия, от една страна, и България и Хърватия, от друга, е че за 16 години европейските институции се научиха, че изпълнението на общи препоръки и насоки не е достатъчно, за да гарантира постигането на желания ефект. Това води до промяна в нагласите и в процедурата за присъединяване, макар да няма формални изменения в правната рамка, вече има по-конкретни препоръки.

Нещо повече – стъпките за постигане на поетите ангажименти от България и Хърватия са разписани много подробно. Така например за навременното и ефективно прилагане на новоприетия Закон за публичните предприятия в България стъпките са разписани по месеци – приемане на подзаконови нормативни актове, избор на бордове на държавните компании в съответствие със закона, анализ на държавните предприятия и т.н.

Усилията за присъединяване на лева към ERM II не започват преди две години, а още с присъединяването на България към Европейския съюз и най-накрая дават своя резултат. Той обаче не е нито крайна цел, нито „чакалня“, в която икономиката изчаква да ѝ се случи нещо хубаво.

Напротив – това е единствено неизбежна стъпка, междинна спирка, по пътя към крайната цел, която е заменянето на паричния съвет с единната валута. Най-вероятно това няма да стане нито бързо, нито лесно, както се вижда от опита на Балтийските страни, променящата се политическа и икономическа среда в Европейския съюз, както и от множеството структурни реформи, които ще се необходими в следващите години.

Те не са просто кутийки, който трябва да се отметнат, а реална промяна в административния, икономическия и социалния живот, целяща повишаване на инвестициите, доходите, както и гъвкавостта и конкурентоспособността на икономиката.