България в преддверието на еврозоната

Коментар на доц. Юлия Добрева, преподавател в бизнес унивеситета Висше училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и директор на направление “Икономика” към Лабораторията за научно-приложни изследвания на ВУЗФ - VUZF Lab.

На 10 юли България и Хърватия официално бяха приети в познатата вече „чакалня” на еврозоната, с което сe обозначава присъединяването към Механизма за обменни курсове II (ERM II), който представлява система за управление на колебанията на валутния курс и подготовка за влизане в единната валута. Това решение беше потвърдено от финансовите министри на еврозоната, Европейската централна банка и Дания, след като официалните доклади за конвергенция посочиха, че икономиките на двете страни са в достатъчна степен синхронизирани с тези на еврозоната.

Какво обаче означава това? Според Кристин Лагард, президент на ЕЦБ, „Еврото е част от нашата споделена идентичност и осезаема връзка между над 340 милиона души в цяла Европа.“ С други думи, тази важна първа крачка би следвало да се възприема не само в чисто икономически и финансов контекст, а като следващ съвсем естествено очакван и желан етап на сближаването ни с европейското семейство. Въпреки че вече 13 години сме пълноправен член на ЕС, тази следваща стъпка на присъединяване към общата валута дава усещането за завършеност на процеса, повече самочувствие и дори преодоляване на балканския комплекс.

Според мен, фактът, че официалното ни приемане в ERM II се случва именно в тази изключително сложна обстановка на COVID-19 епидемия и протести срещу правителството на фона на зараждаща се икономическа криза, би следвало да се възприема като още по-положителен сигнал както за икономиката, така и за гарантиране сигурността на финансовата система в България през следващите години. Миналата седмица ЕЦБ потвърди също, че успоредно с влизането в ERM II двете страни ще се присъединят към банковия съюз, което е система за съвместен надзор и управление на кризи на банковия сектор, създадена в отговор на кризата с държавния дълг на еврозоната.

Известно е, че правилата на банковия съюз включват пряк надзор от страна на ЕЦБ на системно важни банки, а това ще започне на 1 октомври т.г. С увеличаване на регулациите и по-стриктния подход на наблюдение на банковия сектор, България ще си гарантира известна доза спокойствие в една иначе доста неспокойна обстановка в глобален мащаб. Според Валдис Домбровскис, изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия, отговарящ за икономическата политика, желанието на двете страни да се присъединят към ERM II е знак, че еврото е „привлекателна и глобална валута“.

Разбира се, като всеки процес и тук има доста неизвестни. Ще припомня известния американски икономист и нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц, според когото има две ключови предизвикателства, за да може една едновалутна зона (като еврозоната) да проработи - да се гарантира, че всички страни могат да поддържат пълна заетост и никоя от страните да няма системен търговски дисбаланс, т.е. вносът да превишава износа всяка година. В такъв едновалутен режим проблемът с общата лихва и общия обменен курс е, че ако различните държави са в различно положение, в идеалния случай те ще имат нужда от различни лихвени проценти, за да могат да поддържат макроикономическия баланс, както и различни обменни курсове, за да стигнат до търговски баланс. Например, ако Германия е изправена пред инфлация, тя може да иска лихвеният процент да се качи, но ако Гърция е изправена пред икономическа рецесия и нивото на безработица расте, тя ще иска лихвеният процент да падне. За съжаление това е невъзможно при валутния съюз.

Ето тук се разбира, че критериите за сближаване не са някаква магическа формула, а трябва много съвестно да се спазват и съответно правителствата да следят за тяхното коректно измерване и цялостно управление. Действително, началото на приемането ни в еврозоната се случва във време, когато много въпроси са с неясен или липсващ отговор - въпроси, които неминуемо ще дадат отражение върху бъдещето на Евросъюза, без значение колко и кои са неговите членове, както и какви са техните права.

ЕС разтвори вратите си и ни прие, но от тук нататък изцяло от България зависи дали ще си изиграе правилно картите и дали ще успее да се приспособи.