Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

По-важното от изминалата седмица

Кризата е замразила разходите за труд на бизнеса в България, а една трета от страните от ЕС блокират старта на европейската програма за възстановяване

По-важното от изминалата седмица

Преговорите за търговска сделка между Великобритания и ЕС след Brexit навлизат в последните 2 седмици, но липсва  компромис по редица теми. Снимка: Bloomberg

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Убеждението, че недекларираният труд не ги касае пряко, е основeн мотив да са готови да работят на черно за около 1/3 от работещите и за повече от 40% от работодателите. Това показват данни от анкета сред 3750 работещи и 1050 работодатели. Тя е създадена от ИА „Главна инспекция по труда“ при старта на Европейската кампания за деклариран труд в началото на март.

Същевременно основен мотив за работа на светло за работещите е възможността да получат заместващ доход от обезщетения, когато изпаднат в нужда. За работодателите пък един от сериозните мотиви е да избегнат санкции от контролните органи. По време на конференцията Росен Бъчваров от Националната агенция за приходите представи данни от стартиралата през 2017 г. кампания „Заплата в плик“. Благодарение на информирането на хората за загубите, които те търпят от парите в плик, през 2018 г. е отчетено изсветляване на доходите с 13 млн. лв., а през 2019 г. сумата вече е 33 млн. лв., отчитат от НАП.

В рамките на кампанията от НАП в сътрудничество с НОИ е разработен калкулатор на загубите,чрез който всеки може да изчисли колко губи, когато не се осигурява върху пълните си доходи. В дългосрочен план загубите за човек могат да бъдат десетки хиляди лева.

Кризата е замразила разходите за труд на бизнеса. Ако през първото тримесечие спрямо предходното увеличението на този показател в страната беше 3.6%, през второто тримесечие растежът пада до 0.9%, а в някои сектори като хотели, ресторанти и образование дори е отчетен спад, показват данните на НСИ. На годишна база обаче кризата почти не се усеща. През второто тримесечие средствата на фирмите за възнаграждения, осигуровки и данъци са с 9.9% повече, отколкото през същия период на 2019 г.

Природният газ продължава да поскъпва - с 10.5% през октомври. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е съгласна повишението през октомври да достигне 24.84 лв./MWh при 22.46 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС) в момента. Това се разбира от експертния доклад на регулатора, който ще бъде обсъден на 25 септември, а финалното гласуване ще е на 1 октомври. Новото повишение идва, след като през септември цената се увеличи с 20%.

 

КНСБ предлага промяна на данъчната система. Синдикатът поиска намаляване на ДДС до 15%и увеличаване на данъка върху доходите на физически и юридически лица до 15%, както и въвеждане на необлагаем минимум равен на минималната работна заплата за страната. От КНСБ изтъкнаха, че не предлагат увеличение на данъците, а преразпределяне. Основната цел е увеличение на разполагаемите средства у хората с ниски и средни доходи, повишаване на покупателната им способност, както и по-справедливо съотношение между преките и косвените данъци в държавния бюджет. Според тях моментът за този дебат е подходящ, тъй като предстоят избори.

Идеите на синдиката допълват миналогодишните, от които най-едрата е за въвеждане на необлагаем минимум. Те идват в пакет с елементи на семейно подоходно облагане, еднократен данък "богатство", данък върху финансовите транзакции и 10% данък дивидент (при 5% в момента). Според синдиката така ще се понижи увеличаващото се подоходно неравенство в страната, потреблението ще нарасне, а данъчната система ще стане по-справедлива. Нетният ефект за бюджета според сметките на КНСБ е едва минус 600 млн. лв.


34% от управителите на места за настаняване в България отчитат, че през август са се увеличили приходите от дейността им, а за 39% от тях няма промяна спрямо юли. Това се разбира от анкетно проучване на Националния статистически институт сред мениджърите, което събира информация за състоянието и развитието на техния бизнес по време на епидемичната обстановка в страната. 44,1% от мениджърите прогнозират, че през октомври ще могат да обслужат „до 50%“ от разходите за дейността със собствени средства, 34,3% от тях - „до 100%“, а 20,6% от участвалите в проучването посочват, че няма да могат да се справят сами.


Европа и еврозоната 

Според различни съобщения в медиите около една трета от страните от ЕС блокират старта на европейската програма за икономическо стимулиране след пандемията. Според дипломати страните ясно са заявили, че няма да подкрепят решението за бъдещото финансиране на ЕС, докато няма яснота за общия бюджет до 2027 г. Пакетът, договорен от държавните и правителствените ръководители на специална среща на върха през юли, се състои от помощ за коронакризата в размер на 750 млрд. евро и средства за бюджетите на ЕС от 2021 до 2027 г. в размер на 1,074 трлн. евро. Той обаче може да влезе в сила само ако Европейският парламент го приеме. Според досегашната информация  евродепутатите ще направят това, само ако има повече пари за европейски образователни и изследователски програми. 

ЕС призова за задължителна система за справяне с миграцията. Подкрепеният от Германия план ще изисква участието на всички страни членки. Те или ще трябва да се съгласят да приемат търсещи убежище, или да поемат изпращането у дома на тези, чиито молби са отхвърлени. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарече плана "европейско решение за възстановяване на доверието на гражданите".

Цените на жилищните недвижими имоти в Германия продължиха да растат през второто тримесечие въпреки пандемията на коронавируса. Те се увеличиха средно с 6,6% в сравнение със същия период на предходната година. Цените на еднофамилните и двуфамилните къщи в седемте най-големи града нараснаха с 6,5%, а на кооперациите - с 6,1%. Цените се повишиха с над средния темп, особено в други големи градове с повече от 100 000 жители.

Гърция и Турция скоро ще подновят разговорите за разрешаването на морските си спорове след ескалиране на напрежението заради правото да се експлоатират потенциални офшорни газови залежи в Източното Средиземноморие. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че според него диспутът може да бъде разрешен чрез диалог, но само ако има "справедливи предложения на масата". Говорител на турското президентство предупреди, че обсъжданите от ЕС санкции няма да бъдат от полза за процеса.

Програмата за кредити на ЕС „Sure“, която е на стойност до 100 милиарда евро, обаче може да бъде използвана незабавно. Според ЕК всички национални процедури за одобрение вече са завършени. Програмата предлага на страните от ЕС отстъпки по заеми за финансиране на публични разходи, възникнали във връзка с коронакризата.

Специалната среща на върха на ЕС, планирана за миналата седмица, е отложена с една седмица. Причината за това е положителен тест за коронавирус в обкръжението на председателя на Съвета на ЕС Шарл Мишел.

ЕК публикува предложение за регулиране на криптовалутите и стандартизиране на електронните методи на плащане. Наред с други неща, цифровият единен пазар трябва да бъде стандартизиран, така че потребителите да имат трансграничен достъп до финансови продукти, а  финтех стартъпите - да могат да растат. Същите условия на конкуренция следва да се прилагат и за всички доставчици на финансови услуги, независимо дали са традиционни банки или технологични компании. Доставчиците на услуги за крипто активи трябва да присъстват в ЕС и се нуждаят от одобрението на национален надзорен орган.

Спорът относно изплащането на данъци от Apple на стойност 13 милиарда евро за Ирландия ще бъде разрешен от Съда на ЕС. ЕК обжалва решение на съда на ЕС от юли. През юли той отмени последващия иск на ЕК, тъй като тя не успяла да докаже, че данъчните споразумения на Apple в Ирландия представляват забранена държавна помощ.

Британското правителство обяви допълнителни мерки за смекчаване на рецесията на коронакризата. Според министъра на финансите Риши Сунак служителите трябва да бъдат задържани на краткосрочна работа по време на кризата и да се избягват съкращения, въпреки че субсидиите за заплати ще бъдат намалени в сравнение с настоящата програма. В бъдеще помощ трябва да се предоставя само ако работодателят позволява на съответните служители да работят поне една трета от нормалното си работно време. Правителството и работодателят трябва да плащат по една трета от нормалната часова ставка за неработени часове, до максимум 698 лири (765 евро) на месец. Освен това правителството възнамерява да удължи данъчните облекчения за хотелиерството и да отложи изплащането на заеми от компании. В същото време кабинетът реши да затегне отново някои мерки заради рязкото нарастване на броя на инфекциите.


Британската Камара на общините прие Закона за единния пазар на премиера Борис Джонсън. Той предвижда части от споразумението за Brexit между ЕС и Великобритания да бъдат преустановени. По-конкретно, става въпрос за специалните правила за британската Северна Ирландия, които трябва да предотвратят твърда граница с члена на ЕС Ирландия. ЕС тълкува това като нарушение на закона и даде на Джонсън краен срок до края на септември да го оттегли. Все още не е ясно дали Законът за единния пазар ще бъде окончателно приет: През тази седмица Камарата на общините ще се заеме отново със закона, преди Камарата на лордовете да го обсъди. Ако там бъдат подадени поправки, законът може отново да попадне в Камарата на общините.

Шведското правителство възнамерява да стимулира вътрешната икономика с пакет от стимули за 106 млрд. крони (около 10 млрд. евро). Предвиждат се намаляване на данъците за гражданите и компаниите, както и допълнителни държавни разходи, особено в социалния сектор. Целта е да се създадат 75 000 нови работни места и да се насърчи по-благоприятна към климата икономика. За 2020 г. правителството очаква спад на брутния вътрешен продукт от 4,6%, което би било значително по-малко, отколкото в повечето други страни от ЕС. В момента обаче безработицата в Швеция е 8,8%, над средното за ЕС равнище. 



Европейската централна банка (ЕЦБ) възнамерява да приеме т. нар. „зелени“ облигации като обезпечение на своите кредитни трансакции по паричната политика. Ако тези облигации отговарят на другите критерии за допустимост за покупки на облигации, те също могат да бъдат придобити в рамките на програмата за кризисни ситуации PEPP и по-старата програма за покупка на облигации APP, става ясно от изявление на ЕЦБ.

Търговските банки в еврозоната са поели ликвидност от 174,5 милиарда евро от ЕЦБ при последните си дългосрочни операции по рефинансиране (TLTRO III). По този начин обемът е доста под последното финансиране през юни, когато банките осигуриха рекордна сума от 1,31 трилиона евро. За трансакциите TLTRO III като условие се прилага лихвеният процент на ЕЦБ в момента -0,5%, който може да се повиши до -1,0%, ако институциите не намалят кредитирането си. 

Северна Америка 

Председателят на Федералния резерв на САЩ Джеръм Пауъл поиска от правителството да предостави повече помощ за домакинствата в рамките на кризата. В противен случай може да има вълна от неизпълнение на задълженията по ипотеки, а след това - принудителни изселвания, каза Пауъл. Демократи и републиканци спорят в продължение на месеци за одобрението на нов пакет стимули без никакъв значителен напредък.


До 380 млрд. долара от оценявания на трилиони долари пакет за помощи за справяне с коронакризата, който бе одобрен от Конгреса на САЩ, все още не е използвани. Това е цифрата, назована от председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл и министъра на финансите Стивън Манучин в съвместно изслушване пред банковата комисия на Сената във Вашингтон. По думите им парите могат да потекат към домакинствата и бизнеса, ако депутатите дадат зелена светлина.   

Американският щат Калифорния ще забрани продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 година. Губернаторът Гавин Нюсъм издаде наредба в този смисъл. Тя предвижда, че след 15 години Калифорния ще продава само нови коли с нулеви емисии и по-малки камиони. Всички нови средни и големи камиони вече няма да имат право да имат бензинови или дизелови двигатели от 2045 г.

Развиващи се пазари 

Турската централна банка повиши лихвените си проценти за първи път след валутната криза в края на 2018 г., изненадвайки повечето икономисти. Този ход беше предприет, след като поредица от други мерки не успяха да стабилизират лирата. Комитетът по парична политика, воден от управителя Мурат Уйсал, увеличи сконтовия лихвен процент до 10,25% от 8,25% в четвъртък. Повечето икономисти в проучване на Bloomberg прогнозираха, че ставките ще останат непроменени.

Въпреки призивите на президента Реджеп Тайип Ердоган за по-ниски разходи по заемите, централната банка вече предприе действия срещу сътресенията на пазара, като ежедневно коригира цената на финансирането, променяйки размера на ликвидността, достъпна за кредиторите чрез различните си ставки. 

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
АИКБ: С парите от мярката 60/40 се субсидираха неефективни работни места