По-силен икономически растеж и повече работни места в Германия ще има догодина

Силен растеж, спадаща безработица, по-нисък национален дефицит: Според водещите германски икономически институти бъдещото федерално правителство може да започне мандата си с икономическа подкрепа в първата си година. Очаква се брутният вътрешен продукт да нарасне с 4,8% през 2022 г., два пъти по-бързо от ръста през тази година от 2,4%, както обявиха изследователите в четвъртък при представянето на есенната си прогноза.

През пролетта институтите бяха прогнозирали за Германия ръст от 3,9% за следващата година в съвместната си прогноза. Поради острия недостиг на суровини и материали в индустрията ръстът през приключващата сега година ще бъде малко по-слаб: досега се очакваше увеличение от 3,7%. Междувременно се очаква най-голямата икономика в Европа да нарасне с 1,9% през 2023 г. През 2020 г. тя се сви с 4,6% заради кризата с коронавируса, припомня Ройтерс.

„Икономическата ситуация в Германия все още се определя до голяма степен от пандемията", казват институтите. „Пълна нормализация на интензивните дейности, свързани с лични контакти, не се очаква в краткосрочен план“. В допълнение затрудненията  в доставките - например за полупроводниците, които са незаменими за автомобилната индустрия - пречат на индустрията. „В течение на 2022 г. германската икономика трябва да се върне към нормалния си капацитет", се казва в прогнозите. 

„Предизвикателствата на изменението на климата и предвижданият по-нисък икономически растеж поради свиването на работната сила ще намалят възможностите за потребление“, посочва Оливър Холтемьолер от института IWH. Глобалното производство е засегнато от недостиг на компоненти, задръстени пристанища и липса на товарни контейнери. Сривът на пазара на труда пък допринесе за безпорядъка след предизвиканите от пандемията блокирания през миналата година.

Самото федерално правителство потвърждава това. Продължаващите затруднения в предлагането в индустрията забавят възстановяването от кризата. През изминалото лятно тримесечие е вероятно да има „забележимо увеличение на икономическата продукция“, става ясно от месечния доклад, публикуван в четвъртък от Министерството на икономиката. „За четвъртото тримесечие, от друга страна, има признаци за нормализиране на растежа“. Развитието тук ще „тече настрани“, т.е. ще остане повече или по-малко в застой.

Според доклад на икономическите институти ситуацията на пазара на труда трябва постепенно да се подобри. Очаква се броят на заетите през следващата година да бъде малко под 45,4 милиона, над нивото отпреди кризата, и да се увеличи отново с почти 400 хил. през 2023 г. Очаква се броят на безработните да спадне до 2,356 милиона дотогава, което все още ще бъде с около 89 хил. повече в сравнение с 2019 г.

Очаква се укротяване на инфлацията

Възходът запълва и държавната хазна. Очаква се дефицитът да бъде 173,7 млрд. евро, или 4,9 % от брутния вътрешен продукт тази година поради разходите за пандемията, но да падне до 80,5 млрд. евро, или 2,1% от БВП през 2022 г. 2023 г. може да се доближи до черната нула: След това дефицитът трябва да намалее до 35,1 млрд. евро, или 0,9%.

Икономистите очакват инфлацията да се укроти. Поради по-високите цени на енергията нивото на инфлация тази година, средно около 3,0 процента, вероятно ще бъде на най-високото ниво от 27 години. През следващата година обаче тя трябва да се забави до 2,5%, а през 2023 г. - до 1,7%.

През септември потребителските цени се повишиха с 4,1%, най-бързия темп от 1993 г. насам. Виновни са и редица еднократни ефекти - като изключително ниското начално ниво за цените на суровините, догонващите ефекти, причинени от пандемиите и блокирането, или временното намаляване на ДДС в борбата с кризата през втората половина на 2020 г. Министерството на икономиката оценява инфлацията по подобен начин в месечния си отчет. Правителството не очаква облекчение до следващата година, когато изтичат специалните ефекти.

Федералното правителство използва съвместната прогноза като основа за своите прогнози, които от своя страна формират основата за данъчната оценка. Експертното мнение се изготвя от RWI в Есен, DIW в Берлин, Института Ifo в Мюнхен, IfW в Кил и IWH в Хале.