Фед иска да създаде планове за намаляване на икономическата помощ

На фона на икономическия бум след кризата във Федералния резерв на САЩ се води дебат за бъдещо спиране на икономическата помощ. Паричните власти смятат, че е важно в смисъла на „предпазливо планиране“ да се позиционират добре за подобен етап, показват протоколите от заседанието на банкерите през юни, публикувани в сряда. Това се отнася например и за случая, че Фед се доближи до целите на програмата си по-бързо от очакваното, предава DPA.

Федералният резерв на САЩ подкрепя икономиката, засегната от кризата, с покупка на държавни облигации и ипотечни ценни книжа (MBS) в размер на 120 млрд. долара на месец. Централната банка възнамерява да продължи да прави това, докато не бъде постигнат значителен напредък по отношение на ценовата стабилност и безработицата.

Както става ясно от протокола, няколко участници в срещата са заявили, че предвид възхода сега очакват малко по-рано от преди да бъдат налични условия за понижението на помощта. Освен това паричните власти вече обмисляли конкретно как трябва да бъде проектирана тази маневра. Някои смятат, че покупките на ипотечни кредити могат да бъдат намалени по-бързо или по-рано, отколкото покупките на държавни облигации. 

Други твърдят, че би било по-добре постепенно да се забави темпото на закупуване и на двата вида активи, защото и двата стълба на програмата осигуряват по-добри финансови условия и по този начин стимулират икономиката. По мнение на някои експерти намаляването на покупките на облигации може да бъде обсъдено вътрешноведомствено още на срещата в края на месеца.

Много наблюдатели обаче не очакват никакви сигнали за забавяне на покупките до голямата конференция на централната банка в Джаксън Хоул, която отново ще се проведе на живо в края на август. Според централния банкер Мери Дейли Фед би могъл да намали своите парични инжекции до края на тази година или в началото на следващата.

Юнската среща отбеляза обрат в комфорта на централната банка по отношение на инфлационните рискове на фона на засилен ценови натиск, докато икономиката се отвори отново след пандемията. Но преди всичко протоколите показват, че в комисията цари голяма несигурност относно това колко скоро ще се разреши проблемът с недостига на работна ръка и затрудненията в доставките, допринасящи за инфлацията.

Няколко участници са подчертали, че „несигурността около икономическите перспективи е повишена и че е твърде рано да се правят твърди заключения за развитието на пазара на труда и инфлацията“, се отбелязва в протокола.

Банкерите отговориха на по-засилената перспектива за инфлацията, като се насочват към две повишения на лихвените проценти за 2023 г. според медианата на техните прогнози, докато седем от 18 членове на комисията са искали да повишат лихвените проценти през следващата година. Тринадесет служители смятат, че инфлационните рискове са претеглени нагоре спрямо петима през март, показва тяхната прогноза.

През миналият месец централната банка запази целевия диапазон за своя референтен лихвен процент непроменен от нула до 0,25%, където е от март 2020 г., когато пандемията навлезе в САЩ. 

Мощното възстановяване, подхранвано от държавните разходи за трилиони долари, за да се предпазят потребителите и бизнеса от пандемията, доведе до шест последователни месеца на ръст на работни места тази година, което доведе до намаляване на безработицата до 5,9%.

Банкерите „прецениха, че икономическите перспективи са продължили да се подобряват и че най-вероятно най-негативните ефекти от пандемията върху икономиката са отминали“, показват протоколите.