Само 170 електромобила се движат засега в България

Само 170 електромобила се движат засега в България. От тях 134 са леките автомобили, 34 товарните, а автобусите – само два броя. Това прави нищожните 0,0047% от общия брой автомобили в България, показват резултатите от анализ, изготвен от Индустриален клъстер“Електромобили” (ИКЕМ).

Към октомври 2015 г. в България другите регистрирани електрически превозни средства, като мотопеди и мотоциклети, са 444, или 0,27% от общия брой мотоциклети в България. В края на 2015 г. няма регистрирани водородни коли.

През 2013 г. регистрираните общо електрически превозни средства в България са били 232 броя.

Кой движи пазара на електромобили?

Анализаторите се позовават на световната практика и твърдят, че този пазар ще мине през първо бизнеса,  общините и отговорните държавни администрации. Очакват се и покупки от хора с екологично мислене, които вече са купили поне 15 автомобила Tesla. Чак накрая българският шофьор ще направи крачката към купуването на електромобил.

С такива разполагат вече куриерски компании и таксита.

Изоставаме значително от Европа, пазарът на електромобили в България на този етап е много малък, казват експертите. Единичните продажби според тях са движени само от пиар съображения.  От друга страна, технологията е млада и навлизането й е възможно само с държавна подкрепа, казва се в анализа.

Статистиката за дела на електромобилите в продажбите на нови коли през първото полугодие на 2015 в света показва, че абсолютен световен лидер е Норвегия – 22,9%, следвана от Холандия – 5,2%; Великобритания – 1,2%; САЩ – 0,8%; Германия – 0,6%; Япония - 0,6%. Тя е единствената държава със спад на продажбите (-20%), дължащ се на прекратяването на субсидиите и особеностите на местното потребление (хибриди).

Възпиращи фактори за покупка

Решаващ фактор е цената, констатират експертите. Те обаче са оптимисти като отбелязват, че допреди десетина години мобилните телефони бяха атракция и скъпо удоволствие.

С електромобилите ще бъде същото в един следващ аналогичен период. Въпрос на технологии, възможности, модели и не на последно място – политика и държавническо отношение по темата електрическа мобилност, смятат те. И отчитат, че са необходими финансови стимули от държавата.

Влияние оказват и редица други фактори, като бедността – България е държавата с най-ниски доходи в ЕС, малък по обем пазар на нови автомобили (20-22 хил. годишно), липса на зарядна инфраструктура, ограниченият пробег на колите, липсата на субсидии.

Освобождаването на електрическите превозни средства от данък МПС в България не е стимул, тъй като размерът му е несъразмерно по-малък от ценовата разлика, казва се още в анализа. Анализаторите подчертават, че ако бъдат въведени субсидии, те трябва да действат максимум за срок от 5 години.

Като други фактори се сочат средата с високата степен на несигурност, състоянието на пътната инфраструктура, потребителският манталитет.

Конверсия на стандартни коли към електрически

Цените за конверсия варират от 10 хил. до 20 хил. лева, изчисляват от ИКЕМ. Те смятат, че ако се изчистят пречките по пътя на конверсията, годишните реализирани конверсии имат потенциал да бъдат няколко хиляди. Основен проблем към момента е липсата на ясен и достъпен модел за узаконяване на направените конверсии.

Към края на 2015 г. в  България са инсталирани общо около 30  зарядни колонки за зареждане на електрически превозни средства.

Този сектор ще се развива в България, а страната ни има потенциал за такова производство. Но той  следва да бъде обединен, подкрепен и “отглеждан” държавнически, като се обърне внимание на местния бизнес, казват експертите от ИКЕМ.