Европа преди срещата на Г20 – пътуване към едно несигурно бъдеще

На пръв поглед срещата на Г20 изглежда като среща на далечни роднини, които не са се виждали от доста време. Германският канцлер Ангела Меркел никога не е била в Нова Зеландия и Австралия, както си признава самата тя. С пристигането си в Оукланд, Нова Зеландия, тя ще покрие и това "бяло петно" в списъка си за пътуване. На пръв поглед би трябвало и двете страни да ѝ изглеждат познати – населението е предимно с европейски корени, има много културни и исторически връзки, пише в анализ германският икономически тв канал N-Tv.

Но Австралия и Нова Зеландия са същевременно в друга координатна система – тази на Тихия океан. С големия си потенциал за растеж тя обещава много повече неща от старата Европа, която трябва да се бори за мястото си на световната икономическа сцена.

Канцлерът е напът към срещата на лидерите на 20-те големи индустриализирани и развиващи се страни. Все по-често обаче тонът се задава извън Европа и без участието на Европа. Последната току-що преминала среща на високо равнище на държавите от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC), която Китай организира с цялата увереност на сравнително млада глобална икономическа сила, показва ясно новите тенденции. Нова Зеландия и Австралия са част от този съюз и там са регионални съюзници на Съединените щати, Русия, Китай, Индия и други развиващи се страни в Азия.

Осем страни от Г-20 бяха представени в Пекин - повече от „вековния“ клуб Г-7 на "старите" индустриални страни с четирите най-големи европейски икономики - Германия, Великобритания, Франция и Италия. Тематично по време на срещата на Apec ставаше дума за по-тясно икономическо сътрудничество между страните членки, за премахване на търговските бариери, за споразумения за свободна търговия и инвестиционна готовност - теми, които вълнуват и търсещите възможности за растеж европейци. В кулоарите на срещата на върха на Apec дори се стигна до "историческо" споразумение за опазване на климата между САЩ и Китай.

Светът се върти и Европа е заплашена от ролята на обикновен свидетел на случващото се. Европейците все по-често виждат, че важни неща се решават в света и без тях. И че основните големи проекти - като спорното споразумение за свободна търговия и инвестиции (TTIP) със САЩ, изведнъж се конкурират с подобни проекти в други краища на света като трансатлантическото партньорство на САЩ с дузина държави в тихоокеанския регион, което ще бъде сключено през 2015 г. „Това прави нещата трудни за нас“, предупреждават от известно време насам германските износители. Особено германците, като голям износител, трябва да се страхуват, че може да изпуснат водещата роля. 

Нова Зеландия и Австралия също се открояват като доказателство, че при цялата привързаност към Европа бъдещето се отдалечава от Стария континент. Богатата на ресурси Австралия, например, вече стана дванадесетата по големина икономика в света. Четирите й основни експортни пазари са в Азия - Китай, Япония, Южна Корея и Индия, а след това следват САЩ. Германия все още се нарежда зад Обединеното кралство като търговски партньор, а двустранната търговия със стоки е нараснала през миналата година леко до 11 млрд. евро.

Фактът, че през двете световни войни Нова Зеландия и Австралия са воювали на страната на съюзниците в Европа, и че и сега също са военни партньори на САЩ и европейците в горещи точки като Афганистан, сега е доказателство за солидарността. Но в икономически аспект погледът им все повече е насочен в различна посока.