Увеличаването на данъците ли е решението на гръцката криза?

Въпреки всички проблеми, решението за третата спасителна програма за Гърция трябва да е такова, че никой да не съжалява за него

14:14 | 28.03.16 г.

<p>
Гръцкият премиер Алексис Ципрас (вдясно) и министърът на финансите Евклидис Цакалотос в парламента. Снимка: <em>Ройтерс</em></p>

Гръцкият премиер Алексис Ципрас (вдясно) и министърът на финансите Евклидис Цакалотос в парламента. Снимка: Ройтерс

В последните месеци Гърция е изправена пред предизвикателството на няколко кризи – бежанската вълна, икономическата нестабилност и изпълнението на изискванията на кредиторите, пише в свой анализ гръцкото издание „Катимерини“. Допълнителни главоболия за правителството могат да донесат и терористичните атаки в Брюксел, допълва изданието.

На първо място опасенията са, че атентатите ще накарат северните държави в Европейския съюз (ЕС), които са основна дестинация за бежанците, пристигащи на гръцките острови от Турция, да се затворят още повече. В момента в страната има около 50 хил. имигранти, като продължават да прииждат хора. За Гърция ще бъде все по-трудно да изпраща бежанците в останалите държави от ЕС, макар че такива са ангажиментите на общността съгласно одобрените планове за релокация, посочва се още в коментара.

Терористичните атаки могат да объркат плановете и на туристическата индустрия, а гръцката икономика разчита сериозно на приходите от туризъм. Бежанските лагери, особено този край Идомени, вече нанасят достатъчно вреди на имиджа на Гърция. В добавка и опасенията за сигурността ще натежат значително на тази важна за страната индустрия, посочват експертите.

На фона на всички тези фактори и гръцкото правителство води една от основните си битки – с кредиторите относно изпълнението на първите мерки в спасителната програма, подписана през лятото на 2015 г.

Очакванията са, че представителите на четирите институции – Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ), Международния валутен фонд (МВФ) и Европейския стабилизационен механизъм (ESM), ще се завърнат в Атина още тази седмица, за да се опитат да изгладят различията си с гръцките власти.

Един от най-сериозните спорове ще бъде за пенсионната реформа. Правителството на Алексис Ципрас вече заяви на няколко пъти, че няма да отстъпи от намерението си да не намалява вече отпуснатите пенсии. В замяна на това Атина предлага увеличаване на данъци и на социални осигуровки.

Срещу тази идея се противопоставя МВФ. В последните дни сигналите от германския финансов министър Волфганг Шойбле обаче звучат обнадеждаващо за Атина.„Ако по известни причини няма повече възможности за маниври по отношение на пенсионната реформа, тогава трите институции, заедно с гръцкото правителство, трябва да изработят друга алтернатива“, каза той пред Ройтерс.

В Гърция разбират тази „подсказка“, че Шойбле ще подкрепи предложението на Ципрас за увеличаване на социалните осигуровки и някои данъци и така ще бъдат набрани нужните средства за запълване на недостига в бюджета на страната.

Увеличените осигуровки обаче ще имат негативен ефект върху заетостта, продуктивността и възможностите за ръст на брутния вътрешен продукт на страната, предупреждават от своя страна анализатори.

Всъщност намаляването на бюджетния дефицит до 2018 г. вероятно ще дойде само от увеличаване на приходите, но не и на ограничаване на разходите. Историята на първата спасителна програма за Гърция – през 2010 – 2011 г., би трябвало да е урок за управляващите, че значителното повишаване на данъците и социалните осигуровки не е решение на проблема. Те само на първо време ще удовлетворят кредиторите, защото в средносрочен план ще отслабят потенциала за растеж на гръцката икономика.

Източници на „Катимерини“ коментират още, че и единствените планове за орязване на публичните разходи през 2016 г. са под риск. Предварителните планове бяха с 500 млн. евро да бъдат съкратени разходите за отбрана, но единственият партньор на СИРИЗА в управлението – ANEL („Независимите гърци“) се обявиха против. Лидерът на крайнодясната политическа формация – Панос Каменос, е министър на отбраната и във втория кабинет на Алексис Ципрас.

Гръцката икономика се сви с 25% от 2008 г. насам, като единствено през 2014 г. беше регистриран ръст. Безработицата, която на моменти надхвърляше 27%, в края на 2015 г. достига малко над 24 на сто.

Така, въпреки всички кризи, решението за изпълнението на последната спасителна програма за Гърция трябва да бъде такова, че нито една страна от него после да съжалява за него, пише в заключение „Катимерини“.

Още по темата - във видеото на Bloomberg TV Bulgaria

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.

Последна актуализация:

18:56 | 13.09.22 г.

Коментари

Добави коментар

Slavi.13
преди 8 години

Да германците да пият от горчивия хап на гърчолята и да си сплакнат устата за италианските отрови ....)))))))))))))))))))))

отговор

studioaa
преди 8 години

Само банкрута и преструктурирането на дълговете е реалистично решение за Гърция. Време е дойче банката да преглътне загубата по гръцкия дълг и да мине на държавна хранилка...

Grosss
преди 8 години

Тия май по-зле от нас българите ще я докарат.

Варяг
преди 8 години

Стягане на коланите до границата на поносимост,че даже и над нея.Товавключва намаляване на заплати и пенсии и вдигане на данъците докатогърците започнат да съжаляват ,че са се родили и живеят.Разбира се разходитеза живот ще останат същите,че може и по-високи.Всичко което се спести щеотива за покриване на дълга.