Браншови организации от хранително-питейната индустрия и Българската стопанска камара (БСК) настояват за данъчни облекчения за дарения на храни и стоки. От работодателската организация информират, че Министерство на финансите е склонно да проведе дебат за ползване на данъчен кредит по ДДС за храни и продукция, дарени на държавни и общински институции, предоставящи социални услуги заради изтичащ срок на годност при праг върху годишните продажби от 0,5%.
Предложението на Асоциацията на месопреработвателите и Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите e данъчната преференция да бъде приложена при праг – например от 0,5 процента от годишните продажби. Това се отнася за стоки и продукти в технологичен брак - нарушена опаковка и етикетиране и др., или преди изтичане на срока на годност/трайност. Предлага се дарението на стоките да е извършено в рамките на двумесечен срок преди изтичане на срока на годност или трайност.
Браншовите организации от хранително-питейната индустрия и БСК мотивират предложението си с нивата на бедност у нас, които са два пъти над средно европейските. Същевременно се унищожава огромно количество храни – годишно над 650 тона, въпреки че почти половината от българското население и социално уязвимите групи търпят ограничения при консумацията на здравословни храни.
Производителите и търговците са склонни да предоставят съответните продукти за социални услуги и подпомагане при условие, че се осигури неутралност на данъчното облагане при извършване на безвъзмездни доставки (дарения). Понастоящем търговците и производителите от хранително-вкусовата промишленост, в качеството си на дарители, дължат ДДС върху стойността на дарените храни, като поемат всички свързани разходи, включително за транспортиране и унищожаване, вместо да ги даряват.
В преобладаващата част от случаите тези разходи са по-ниски от данъчния разход, свързан с даренията, посочват от БСК. Затова според бизнеса е необходимо да се осигури облекчаване на облагането с ДДС на доставките на този вид стоки от дарителите. Това не следва да води до задължение за корекция на ползвания данъчен кредит, когато стоки, за които е начислен данъчен кредит, не се използват за икономическата дейност на фирмата-дарител, а за целите на социалното подпомагане и предоставяне на социални услуги по Закона за социалното подпомагане.
По данни на Българската хранителна банка и проучване, извършено от Price Waterhouse Coopers, в рамките на ЕС в редица държави членки този ефект се постига целево чрез законодателни промени или чрез прилагане на правните норми по начин, който да ограничи данъчната тежест за дарителите на храни.
В 12 европейски държави даренията на храни не се облагат с ДДС (Австрия, Великобритания, Естония, Ирландия, Италия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Унгария, Франция).
В Румъния даренията могат да не предизвикат плащане на ДДС, ако тяхната обща стойност годишно не надвишава 0,3% от оборота на дарителя. В Унгария търговецът не дължи ДДС, ако дарената храна не е била закупена първоначално с цел да бъде дарена впоследствие.


20 пияни и дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Арестуваха млад мъж с амфети във Варна
2000 машини за вота на 25 октомври са в пълна изправност
Арестуваха 18-годишен варненец с кока зад волана в Шумен
Йотова: Заплахите са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на конфликта
Рядко плаване на танкер в Арктика подсказва за нарастващите проблеми на Русия
Индия търси споразумение за Черно море след атаките край България
Печалбата на Samsung нарасна почти деветкратно след бума при чиповете памет
България скоро може да има фабрика за зелени полупроводници
Тед Сарандос за следващия етап от растежа на Netflix, част 2
Porsche ще съкрати 40% от шефовете и ще вдигне цените
MINI показа нов приключенски Countryman
VW изпече новия си електрически SUV
Легендарният пикап на Пабло Ескобар предизвика спор
Новите коли на BMW вече оценяват шофьорите си
Капитан Калчев: Черно море вече е обявено за зона с повишен военен риск
Днес истинско лято, до 30° на места
Изнасилена и намушкана 18 пъти: Разкриха убийството на 16-годишна близо 50 г. по-късно
"Цар-бомбата" и заплахите на Путин: възможна ли е руска атака срещу НАТО?