Новите финансови продукти ще изискват повече информираност от клиентите

Управлението на личните финанси, финансовата грамотност на българите, развитието на инвестициите и бизнес средата бяха темите, които събраха икономисти на форума „15 ярки идеи“, проведен по инициатива на дружеството БНП Париба Лични финанси, което оперира от 15 години на българския пазар.

„Конкурентният финансов сектор стимулира към отговорно поведение и дисциплинира всички участници на пазара – домакинства и бизнес“, отбеляза икономистът от Industry Watch Лъчезар Богданов. "Вероятно ще видим нови компании – стартъпи, които ние анализаторите ще се чудим от кой сектор са, които ще предлагат най-новите финансови услуги“.

Освен прогнозата за развитие при прилагането на добри практики, Богданов подчерта важната роля, която ще продължат да играят чуждестранните инвеститори, които идват на българския пазар с ноу-хау, което прилагат в нови финансови продукти.

Според Ханс Бруке, председател на управителния съвет на групата БНП Париба в България, чуждестранните инвеститори поставят високи стандарти и ползите за обществото са няколко. Сред тях са икономическата отговорност, стремежът към увеличение на портфолиото на компанията, с което се допринася за за увеличение на БВП на страната, отговорност към клиенти, собственици и персонал.

„Иновациите са в безкасовите плащания и хората трябва да се образоват“, препоръча Бруно Льору, изпълнителен директор на БНП Париба Лични финанси, България. Той напомни, че все повече дигиталните плащания ще са насочени  към клиентските преживявания, но хората ще искат да се чувстват сигурни и защитени, когато ги ползват.

За по-голяма финансова информираност призова и Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България и Македония, заради увеличаване на платежните разплащания. Тя напомни, че непознаването на даден финансов продукт носи рискове за клиента.

„Следващата революция във финансовия сектор няма да е в интернет банкирането, а във виртуалното банкиране“, посочи Стефан Дюлае, председател на Френско-българската търговска и индустриална камара. Неговото изказване беше по повод каква инфраструктура трябва да има, за да бъдат улеснени клиентите.

„Има пряка връзка между кредитиращите финансови компании и финансовата грамотност, защото те искат информирани клиенти, които знаят рисковете при вземане на кредит, а бизнесът се стреми към  клиентска удовлетвореност, коментира Росица Вартоник, изпълнителен директор на Фондация „Инициатива за финансова грамотност“.

Тя смята, че трябва да се обвърже финансовата грамотност със социалните компетенции.

По новите програми на Министерството на образованието вече е въведен учебен предмет „Технологии и предприемачество“, с помощта на който под формата на игри децата придобиват финансова грамотност и социални умения. Вартоник съобщи, че има позитивен тренд в познаване на потребителските права, но подчерта, че е задължително клиентите да знаят и задълженията си.

За нелоялни практики при небанковите финасови институции съобщи Константин Арабаджиев, член на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Като пример той посочи европейския екземпляр на договора за сключване на потребителски заеми, при който някои компании прилагат „скрити такси и високи лихви при забавяне на плащанията“.

„Пропуск е, че в него не са поставени изисквания за колко време клиентът трябва да намери поръчител, за което    небанковата институция е поставила такса“, разкри Арабаджиев . Той съобщи за 20 случая, с които се е занимавала КЗП при нелоялни търговски практики. 

„Очаквам стабилен пазар с малко повече регулации, за да имат доверие клиентите“, каза финансовият консултант Тихомир Тошев, управител на КредитЦентър. По думите му през следващите две години не се очаква ръст на сектора на бързи заеми, защото много от кредитополучателите трябва да погасяват старите си задължения.

Деян Василев от финансовия портал Moitepari също e на мнение, че по-активни в получаването на нови заеми ще са хората с добри доходи и оттам ще дойде ръстът в кредитирането, без да се трупат лоши заеми.

Но той също вижда проблем със свръхзадлъжнялост в сегмента за бързите кредити. Като пример посочи клиент  с над 20 заема.

„За бедния не е най-важна цената при търсене на бързи кредити, а това е предвестник на свръхзадлъжнялост“, предупреди Василев и призова за повече отговорност компаниите, които отпускат такива заеми.