Новата учебна програма в Турция: повече Ердоган, по-малко Ататюрк

Докато плановете на президента Реджеп Тайип Ердоган за повече правомощия напредват, правителството на Турция оформя бъдещето на страната извън залите на парламента, коментира Politico.

Миналия месец, докато депутатите се караха – и най-накрая гласуваха, конституционните промени, с които се установява отдавна исканата от Ердоган президентска система, министерството на образованието публикува проект на учебна програма за новата учебна година.

Някои от промените изглеждат безвредни: на децата ще бъде преподавано за бележити турски и мюсюлмански учени заедно с Айнщайн и Нютон, например. Но светските турци са вбесени от плана за премахване на часовете по еволюция и основателите на страната, обвинявайки правителството, че налага в образованието консервативно-религиозната си идеология.

Еитим-Сен, профсъюз на учителите, често критикуващ държавната политика, се тревожи, че проектът ще насърчи „религиозния и националистическия“ начин на мислене с фокус върху „турската национална идентичност“ и сунитския ислям. Междувременно депутатите от най-голямата опозиционна партия – Републиканската народна партия (РНП), осъдиха възприеманото от тях „заличаване“ на основателя на турската република – Мустафа Кемал Ататюрк. Министерството на образованието иска да намали часовете, в които се учи за него и наследника му – Исмет Иньоню.

Правителството отвърна на удара. Новата програма ще преподава историята на Турция „от гледна точка на националното и моралното образование“, заяви министерството. Целта е „да се защитят националните ценности“, добавя секретарят по образованието Юсуф Текин. Нещо повече, министерството обещава, че ще промени религиозното преподаване, за да се съобрази с Европейския съд по правата на човека, заменяйки фрази като „нашата религия“ с по-нетруалното „ислямската религия“.

Министерството дори иска обратна връзка от обществото по предложението – рядък ход в турската политика, но е малко вероятно това да успокои критиците. Турците, които подкрепят конституционния секуларизъм на страната, все повече усещат, че начинът им на живот е под заплаха при управлението на Ердоган и набожната му база на подкрепа.

Това не е първият път, в който образованието се оказва бойно поле. Решението на правителството да позволи на млади момичета да носят забрадки в училище и призивът на Ердоган за задължително обучение на османски език бяха осъдени от светските турци. През 2014 г. родители излязоха на улиците, протестирайки срещу образователните реформи, които записаха над 40 хил. ученици в държавни религиозни институции, независимо дали искат или не.

Тези училища са създадени през 1923 г., за да обучават имами – мярка, с която Ататюрк се опитва да наложи държавен контрол върху религията съгласно светската му визия за Турция. Днес, освен религиозни часове те преподават на учениците и съгласно националната програма. От победата на Партия на справедливостта и развитието (ПСР) през 2002 г. обаче броят на записаните ученици в тези училища скача от 63 хил. до 1 милион. Самият Ердоган е посещавал такова училище.

Засиленият фокус върху исляма не е единствената промяна, която тревожи критиците на правителството. Министерството добави и час за опита за преврат, който разтърси на Турция на 15 юли миналата година. Провалът на заговорниците да свалят правителството бързо се превърна в изключително политизиран мит, върху който се базира визията на Ердоган за страната. През първата седмица сред лятната ваканция учениците получиха издадена от правителството брошура, обясняваща опита за преврат, и гледаха видеа с Ердоган, който чете поема за преврата, и кадри със самолети, стрелящи по улиците на Анкара.

„Правителството използва историята за преврата, за да представи Ердоган като герой“, казва поискал анонимност заради чистката след преврата учител по история, който работи в гимназия в централен Истанбул.

На телефона си той показва снимки с портрети на „мъчениците“ - загиналите по време на опита за преврат – окачени по стените на класните стаи. „Това е политизирана история“, казва той, допълвайки обаче, че това не се различава особено от сегашната програма. „Винаги е било история на героите. Сега ще бъде повече Ердоган и по-малко Ататюрк“.

Новата програма вероятно ще бъде наложена в училищата от септември. Учителят по история обаче казва, че ще продължи да преподава както сметне за добре. В неприкосновеността на класната стая никой не може да го спре да предлага „алтернативни учебници“ към задължителните, наложени от правителството – своеобразен акт на протест.

„В Турция“, казва той с усмивка, „преподаването е политика“.