Бойците на ИДИЛ - от купувачи в стока на черния пазар в Сирия

В мрачния свят на сирийската военна икономика "Ислямска държава" (ИДИЛ) се превърна в един от основните двигатели на трафика на хора през почти шестте години гражданска война. Първоначално тя бе най-големият купувач. Днес бойците ѝ са основната стока, коментира Financial Times.

Бойците на ИДИЛ са се превърнали в една от най-доходоносните цели за контрабандистите и бунтовническите групи, включително фракции, въоръжени от чужди сили като САЩ и Турция.

„Всички фракции търгуват с бойци на ИДИЛ. Не вярвайте, ако някой твърди, че това не е така“, казва Абу Язан, който за разлика от повечето интервюирани бунтовници, не иска да бъде назован с истинското си име. Като боец в Северна Сирия за бунтовническата група Джабха Шамия, която е подкрепяна от Анкара и Вашингтон, той превозва бойци на ИДИЛ от тяхната територия към бунтовническите райони.

В апогея на силата на ИДИЛ през 2013 и 2014 г. именно джихадистката група доминираше на трафикантските маршрути. Престъпниците и някои фракции продаваха заложници – най-вече журналисти и хуманитарни работници, на бойците. Вярва се, че ИДИЛ е получавала милиони долари като откупи за европейски заложници, докато обезглавяваше други във видео клипове, с които стана известна в цял свят.

Но докато ИДИЛ губи територия за сметка на коалиция от международни и местни сили в оставащите ѝ крепости в Ирак и Сирия, бойците ѝ са се превърнали в печалба за черния пазар.

Заловени или избягали бойци на ИДИЛ може да доведат до печалба по няколко начина. Най-често дезертьорите плащат на бунтовници и трафиканти, за да уредят бягството си от територията на ИДИЛ.

Най-доходоносната възможност е улавянето на чуждестранен боец на ИДИЛ, чието правителство си го иска обратно и е готово да плати за него. Бунтовниците казват, че страните от Персийския залив често са най-склонни, понякога плащайки по милиони долари.

Често споменавано име в този бизнес е Абу Али Седжу, лидер на Джабха Шамия, чиито бунтовници казват, че е натрупал милиони от контрола му над границата между Сирия и Турция при Баб ас-Салама. Той казва, че е върнал саудитски военни на Рияд чрез турски представители, и то за без пари. Други бунтовнически лидери обаче настояват, че е получил големи суми за това.

В известен ресторант в турския град Газиантеп той разглежда няколко телефона iPhone, проучвайки файловете за над 100 бойци на ИДИЛ, които държи като пленници.

„Имаме хора от Пакистан, от Украйна. Имаме и една французойка“, казва той.

Седжу настоява, че предлага да върне чуждите заложници на правителствата им, но никога не взима пари. „Истината е, че обикновено тези правителства не ги искат“, каза той. „Казвам им, че имам определена група от хора, а те казват, че искат само този и този човек“.

Повечето бунтовници твърдят, че трафикантите взимат между няколко хиляди и 10 хил. долара, само за да ги прехвърлят от територия на ИДИЛ към бунтовническата. Цената за влизане в Турция може да е още поне 10 хил. долара, казват те.

„Преди го правеха само трафикантите, но бунтовниците видяха какво се случва и си помислиха – защо да не се възползваме? Ние сме тези, които контролират тази територия. Затова се превърна в състезание“, казва Абу Язан.

„Страните информират Турция, която ще прибере човека от фракцията“, казва друг боец, който е замесен в подобна търговия. „Има страни, които плащат пари за това. Сумата, която може да изкараш винаги е различна, но обикновено е поне 50 хил. долара“.

Седжу твърди, че са му били предлагани много пари за двама затворници от Емирствата, които са били с американско гражданство.

„Искаха да ми платят 10 млн. долара. Отказах. Беше чрез посредници и не исках да се замесвам в това. Накрая ги предадох на Емирствата – за без пари, защото бяха изпратени директно на страната“, казва той.

Други бунтовници твърдят, че е искал повече пари – или че е държал затворниците по-дълго, за да види дали друга държава няма да даде повече.

В търговията с бойци на ИДИЛ невинаги става въпрос за пари, а за политически маневри или стратегическа печалба.

„Може да задържиш затворник за информация. По този начин ще покажеш на чуждата разузнавателна агенция, че имаш информация, че си важен за тях“, казва друг сирийски опозиционен член в Турция.

Освен такава търговия има почти ежедневни обмени между бунтовниците, казва боец от групата Ахрар ал-Шаркия, която е част от офанзивата за възвръщане на държания от ИДИЛ град Ал-Баб.

Той разказва за случай наскоро, при който един от другарите му е бил заловен от джихадисти, а бунтовниците му са го върнали чрез сложна размяна на затворници. ИДИЛ е искала пленник, държан от друга бунтовническа фракция, които първоначално са поискали от Ахрар друг по-добър затворник в замяна.

„В крайна сметка платихме пари за техен затворник. Просто го купихме“, казва той. „Всички продават“.

Бунтовниците казват, че половината от дезертьорите от ИДИЛ се опитват да стигнат до сирийската провинция Идлиб, за да се присъединят към друга джихадистка група, която има връзки с Ал-Кайда, а това предполага, че те не са се отказали от екстремистката си идеология.

Много бунтовнически лидери и силни трафиканти стоят далече от търговията. Именно така пехотинци от фронтовите линии като Абу Язен се оказват замесени в сделките.

Той казва, че наскоро е завел азиатско семейство дезертьори от последния контролен пункт на ИДИЛ до превозно средство на бунтовническа груп. Според него лидерът на групата и водещият трафикант са си разделили около 12 хил. долара.

„Вървях с това семейство 1 км и ги вкарах в кола. Това е почти никакъв път – истински фарс“, казва той. „Така осъзнаваш, че нещо не е както трябва. Това не е нормално. Те [лидерите] просто не искат да излагат себе си на показ“.