Бъдещето на Куба след Кастро

„Историята ще ми прости“, казва Фидел Кастро през 1953 г., малко преди да излезе на световната сцена. Той греши. На власт почти половин век, той доведе САЩ и Съветския съюз до ръба на ядрена война, вдъхнови революции и репресии на други места и превърна острова в пестелива полицейска държава, коментира редакторският екип на BloombergView. Неговата смърт може да отвори вратата към по-светлото бъдеще за Куба – особено ако съседните страни, начело със САЩ, предприемат правилните политики.

Колкото безмилостен, толкова и харизматичен, Кастро успяваше да укротява суперсилата, намираща се само на около 150 км от бреговете на Куба, почти със силата на волята, превръщайки се междувременно в икона за антиамериканизма в тази част на света. Неговото хитро обработване на покровители – първо Съветския съюз, после Венецуела – позволи на страната да оцелее при ембаргото на САЩ и собствените му икономически политики, които приведоха най-развитата икономически страна в Карибския басейн в състояние на безпомощност.

Всяко разглеждане на наследството му трябва да отчете и постиженията на Кубинската революция: висок процент на грамотност и включване в образованието, ниски нива на престъпност и детска смъртност, относително ниски нива на бедност и неравенство и здравна грижа за всички. Цената за това обаче е възмутителна. Кастро пропиля огромния икономически потенциал на страната и редовно потъпкваше човешките права. В продължение на десетилетия той направи острова затвор, народът му нямаше право на свобода на словото, а дисидентите не можеха да пътуват и бяха обект на произволни арести.

Въпросът сега е кой е най-добрият начин това наследство да бъде задминато. Като знаменосец на “los historicos” - революционната стара гвардия, Кастро бе опора на революционния плам, блокиращ политическите и икономическите реформи. След посещението на президента на САЩ Барак Обама в Куба през март той се изсмя, заявявайки, че „нямаме нужда империята да ни дава каквото и да е“. Отношенията между САЩ и Куба се размразиха въпреки него. Смъртта на Кастро може да проправи пътя към по-бърз напредък, както в отношенията със САЩ, така и в освобождаването на страната.

Със сигурност брат му Раул – президент на страната от 2008 г. насам, не е либерал в изчакване. Реформите през последните години са плахи. Визитата на Обама накара партийните лидери да заемат отбранителна позиция, а смъртта на Фидел Кастро може да има същия краткосрочен ефект. Ако в същото време САЩ обърнат посоката на подобряване на отношенията, както вече заплаши новоизбраният президент Доналд Тръмп, смъртта на Кастро може да се превърне в пречка, а не във възможност. Остаряващите революционери на Куба може отново да съберат енергия – на известна цена за САЩ и на огромна цена за Куба.

Една малка стъпка в защита срещу подобрен развой би било присъствието на президента Обама на погребението на Кастро. Завръщайки се в Хавана, Обама може да заяви ангажимента на САЩ да продължи развитието на отношенията с кубинския народ, да отдаде почит към постиженията им и страданията им по време на Кастро и да потвърди, че перспективите им, с повечко късмет, може да станат по-добри.